Публицистика – КНИГАТА (2.)

КНИГАТА (2.)

     Продължение от 07.07.

   Във филма "Томас Бекет" с Ричард Бъртън и Питър О`Туул кралят Хенри ІІ погубва своя духовен събрат, архиепископа на англиканската църква*. Първо го умъртви, сетне го въздигна, като го обяви за светец и палеше дебели владишки свещи в най-величествения храм на Средновековна Англия пред иконата му... Тази сфера на духовното винаги е била минирана с лицемерие и предателства.

  Печатарят от с. Рогош, Пловдивско може да бъде крал на средновековна Англия; да не пропусна – нито желая, ни ме изкушава участта да бъда светец. Че прекалено обичам живота, е една от причините. Пък у мене си имам доста дяволи и дяволчета с рога и копита. Не ми се нравят крайни мнения: Добро и Зло са преплетени, точно това диалектическо противоречие и единство захранва човешкия ни греховен свят с жизненост. Крайната степен на разочарованието при мене е да зарежа когото и да било нещастник, което ще рече да престана да го обсъждам.

   Основното, на което си подчиних живота след септември на 1981 г., е да пиша текстове за онова, което всички българи по потекло и манталитет си мислим, но като че няма кой високо да го съобщи първо на самите нас и след това на света. Естествено е властващите да окупират телевизията и микрофоните. Естествено е талантливи интелигенти да въртят задник, да се умилкват около пищните трапези на Властта. Естествено е довчера изящни мечтатели идеалисти да се превръщат в лицемери и тирани. Това се случва дори с високо надарени личности в Българския пантеон като Стефан Стамболов (1854-1895) и Захарий Стоянов (1850-1889)**... От друга страна обаче истината за всякакъв род предателства рано или късно излиза наяве. И не т.нар. "народ", а обикновеният унижаван и оскърбяван мой събрат по участ е Големият стопанин на затъналата в печал и турски сериали България. 

   Талант е едно, нравственост – съвсем друго; идеален вариант е гордият талант и високата нравственост хармонично да се съчетават в отделната личност, но колко са примерите за такова щастливо съчетание, питал съм се многократно. Питали са се и стотина години преди мене личности с много повече основание, понеже много по-издълбоко са познавали българската, пък и изобщо – човешката душа; идат ми наум титани в Българската литературна класика, като озадаченият изследовател на биографии сред българските националреволюционери Иван Вазов (1850-1921) или наблюдателният тънък познавач на българския опак манталитет Петко Славейков (1827-1895). Да казвам ли, че тези двамата са озадачени от наглостта, безсрамието, алчността, и особено – от грандоманията у съвсем не случайни личности от нашето близко минало. Подобно разочарование ще видим и у Елин Пелин (1877-1949), като онази прескокнала почти столетие фразичка, че ако има гений сред нас, българите, това ще да е Геният на завистта.

*  *  *

   Снощи един от съседите разправи как преживял двата си инсулта (мозъчен удар, съсирек в мозъчната кора). Събужда се на сутринта и половината му част от тялото отказва да му се подчинява, губи усет за болка и прочие. А подир това две седмици прекарал в интензивното отделение на клиниката, турен на системи... Интересно ми се видя, че предните дни бил в тонус; уредил любовна среща, която не се състояла, за да се съобрази с присъствието на съпругата у дома. Може би на подсъзнателно ниво това възпрепятстване на могъщия напор на животинското в сексуалния нагон е дало откат навътре, която енергия иначе е била предназначена навън да се излее. И това го блокирало, тръгнало отвътре да го руши. Представям си го като язовирна стена, напукала се и тръгнала да ломи всичко по пътя на хилядите кубически метри водна маса.

   Така силната амбиция обгаря човека отвътре като стихиен пожар. Бесът изригва неудържимо... Изводът? Горко на победителя, постигнал Пирова победа! Алчният, в крайна сметка, сам себе си изяжда.

    Убийството на Томас Бекет – акт, предхождащ канонизирането му за светец от неговия убиец краля Хенри ІІ. Средновековна иконопис

   По природа сме създадени уравновесено да живеем. Хармонията е сработване на противоречивите сили, които ни изпълват. Древните мъдреци я зоват нирвана, съзерцание, dolce far niente***. Устремявайки се към цел, висше постижение е да не забравяш, че самото живеене е по-важно от всяко насилено постижение, от успеха на всякаква цена. Опозицията "народ – власт" именно в този пункт се разминава с хармоничното цяло. Властта е непостоянна величина – за разлика от обикновения, наглед скучен, еднообразен стил на живеене. 

   Но кой да ни научи на изкуството как се живее?!

   Иисус от плът минава сред множество, обладано от бесове, всъщност, твърде кротък сякаш в стила си на живеене. Ходи пеш, разговаря, поучава, храни се, спи, на моменти се усамотява далеч от хорската врява. От раждането (което е чудо на чудесата) до смъртта си ние зависим от своя личен дух. Духът върши чудеса не на тласъци, не на подскоци, а спокойно и естествено както нормалния сърдечен пулс, както нормалния ритъм на дишането.

   "Учудвам се", значи изненадва ме моето неумение да приема естествения ход на нещата, т.е. нещо не съм довидял, сам себе си съм лъгал, което ще рече: причината за моя неуспех си е у мене. Философията се изгражда върху любопитството спрямо човека. Идеологиите, философските школи, религиите... са идеални схеми, от една страна, за умението да се управлява огромното множество от хора, от друга – като послание към отделния човек как да подреди приоритетите в личния си живот, как да ги степенува. Идеологията обслужва междуличностните зависимости; религията – вътрешните духовни пространства с опорни понятия, като Любов, Съвест, Истина, Вяра, Надежда, Смисъл на живота, Мисия. 

   Тоталитарните общества заимстват структурата на Религиозното, но това е само външен белег, който едва прикрива строгата последователност в практиката. Т.нар. консеквентност (последователност): причина – повод – действие – краен резултат, е сърцевина на Идеологията. Религията, като разчита априори на Вярата, или с други думи казано, на Безусловно доверие, не се интересува от хронологичната подредба на живота и света. Защо Иисус спасява Мария Магдалина от поругаването и смърт? Защото е допуснала любовта й да пренебрегне Закона и Традиционното правило ли или защото е естетически субект – млада, изкусителна, знойна жена? Или защото е тъй очарователен грешникът, разчупващ стереотипното?! Мисля, заради второто в най-голяма степен. Тя може да зачева, да ражда живот, склонна е да изкушава и да бъде изкушавана.

   Бог-отец би я убил, защото мерките му са крайни, фиксиращи, ограничаващи. А у Иисус животът е проекция, значи: нищо съществуващо в този живот не бива да се погубва. Христос допуска правото на човека да се развива и да се променя според своята вътрешна логика. Обратно – Богът-отец изрича гръмогласно забрани, гледа на човешкото същество като на кукла от тръстика, като на слуга и вечно задължен, вечно подчинен да следва логиката и волята на Върховния суверен.

   08.07.2004

Франсиско Гойя (1746-1828), Разстрелът на 3 май 1808 г.****

   По обяд печатарят от Рогош ме чакаше пред павилиончето на Маруф. Донесе ми готовите отпечатани в коли страници: 1-18, 127-144 и 55-90. Три пропуска откривам, докато набързо преглеждам. Уговорих го да изчака с отпечатването, докато осигуря офсетовата финландска хартия за допълнителните сто екземпляра към 150-те. Тази утрин му обадих и за грешки на 130 и 140 стр. За да изляза от ситуацията с грешките, които не бих могъл да оправя, ако вече са преснимани на работните плаки, написах следния текст към лист, който да се пъха или да бъде лепен отвътре върху задната корица на книгата. Ей го този текст... 

  За да се премята непохватно по арената, предизвиквайки лудешки смях у публиката, клоунът трябва до съвършенство да владее умението на атлета, акробата, гимнастика, жонгльора. Коректорите на един от най-престижните вестници в Обединеното кралство**** в редакторското каре отбелязват колко са правописните грешки в поредното издание именно за да доставят кеф на претенциозния читател, който – четейки, би се радвал да открие кои точно са грешките. Авторът, докато коригираше книгата "Ламски" и за да не утежнява работата по печатането, остави непоправени някои промъкнали се нелегално "дървеници". В следващите издания тези пропуски естествено не ще ги има, но няма ли да се изгуби чарът при четенето, ако всичко е просто неприлично безгрешно? Четенето – както и животът, впрочем, е игра. 7 юли 2004 г. Авторът

   Следва

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 11 mar. 2017

____
* Вж.http://historynakratko.blogspot.bg/2015/12/ii.html
** Има епизод, в който властникът Захари Стоянов праща бележка с категорично нареждане до чиновника в подчинено на правителството му държавно ведомство Алеко Константинов пряко всякакво понятие за нравственост да бъде бастисан вестник, само понеже огласил за далавери във високите етажи на властта.
*** Сладко безделие (от лат.).
**** Вж. http://images.google.bg/imgres?imgurl=ht...sa%3DG%26um%3D1.
***** UK.