четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Ars Poetica – ПОРТО ФИНО

ПОРТО ФИНО

В моето детство невинно
имахме песничка за Порто Фино,
за пристан, където кораби
, поръждавели
от борбата с морските вълни, са спрели
и от зори до здрач
негрите свирят джаз,
а ромът се пие на екс
и мулатки страстни жадуват секс –
с ей такива ми ти цици и нежни очи!
И по площади и улици там бодро ечи:
О, Порто Фино!
О, Порто Фино!

О, Порто Фино! – и ние крещяхме,
танцувахме бесни
и възхитени бяхме,
независимо че не знаехме що е това
и къде ли се намира,
в кой край на света.

---------

...А вероятно очарованието на онези години
е, че не знаехме какво си ти, Порто Фино
*?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 3 fev. 2017

______
* Последно пристанище, смърт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...