Ars Poetica – ИЗБЛЕДНЯВА ЛИЦЕТО МИ

ИЗБЛЕДНЯВА ЛИЦЕТО МИ

Избледнява лицето ми като стара фотография,
някой ден съвсем ще се стопя, ще изчезна,
ще останат тези редове далечен спомен
за сърцата, които са се докоснали
и с нежни пръсти Съдбата
е рисувала причудливи пейзажи
от смях и прегръдки, от светлина
във високите сухи тръстики
край морето с люлеещите се сенки
заедно с пясъка, изтичащ между пръстите.

Кротостта на здрача
ще ти носи и частица от мен.
Завали ли дъжд, появят ли се мъглите,
може би ще си спомниш
колко си била щастлива,
когато съм бил толкова нехаен,
неистово влюбен,
и далечен за теб.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 30 noe. 1997 – edited 2 fev. 2017