Ars Poetica – ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

На уличка глуха в добро кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам уж сладко, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух край мен да звучи
три нощи безсънни в мойта квартира.

Дал Бог кафенета по за лев или два,
че вече и доста кафе-автомати,
дето през процеп ти пускат с вода
захарта и кафето съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка, с мил приятел на крак
щерките Евини пак обсъждай на воля
като мъж или просто последен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец, на поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната своя любов
в силует на сънувано сладко момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай тебе тъй делнично шета
и ти казва с очета: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна –
що Бог прогонил онез двама от Рая.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 26 noe. 2012 – edited 6 jan. 2017