СЕДМО:
НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙ-СТВАЙ!
Увлече ме едно момиче. Бях глупав, весел и в захлас
до късно вечер неприлични редях признания на глас.
Косите й на кок раздиплил, целувах я тъй окрилен,
че полугола в шал копринен усуквах я около мен.
Така добричката съпруга разсърдих, и не на шега –
надуши тя, че има друга, и ето що ме сполетя...
Естествено, сам аз не мога. Брадясал и изпусталял,
обзе ме някаква тревога, обзе ме гробищна печал.
Отритнат, страдам като куче, жена ми се целува с друг,
сега намери да се случи, но Любовта ме хвърля в смут.
Не ям, не спя с душа разбита, в жена си влюбен с нова страст;
тя шепне: "Мили, друг обичам!" И вече нелюбим съм аз.
Съпружеството в яки възли държи изпадналия в бяс;
когото Любовта отхвърли, да се покае, казвам аз.
Косите с пепел да посипе и ризата си да дере,
с нож да си избоде очите, навярно ще е най-добре.
Така не ще се изкушава от изкусителни жени
и може би едва тогава съпругата ще му прости.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, edited 13 dec. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар