Ars Poetica – РЪЖЕНАТА НИВА

РЪЖЕНАТА НИВА

Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна?
Кой при любимия отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал – ветрецът с тях да поиграй
и кой със начервени устни оттук е минал? Кой го знай!

Докато сън дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато само сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля Нощта разтваряла се там
със усета на умна сова подир мишле от смут и свян.
Не знаела защо самичка притичва в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича... обича ли я всъщност той?

Дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове?
Дали жена той нейде няма, която "миличко" зове…
И Боже мой, какво тогава ще трябва да се обясни!
Не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?

Моме неопитно, кокетка, жена в най-зрелия си чар
или бъбривата съседка – съпруга на приятел стар,
коя от вас би устояла, когато в най-нечакан час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас?

Да казвам повече не бива, налага ми се тук да спра –
открих сред ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой много го обича, и даже е по него луд;

какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви! –
животът и така е скучен, животът някак не върви,
уж слава и парици имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че всъщност и не си живял,
до този миг вървял си сляпо без любовта от чист кристал.
Къде е Ръжената нива, остава да попитам аз,
не вас, а себе си да питам: къде си ти, Любовна страст?

Plovdiv, 20 mar. 2011 – edited 14 dec. 2016