Ars Poetica – В МАНСАРДА ВЕХТА...

В МАНСАРДА ВЕХТА...


В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни
на топличко в сумрачната читалня,
виелица по Витошка фучи,
а с книгите тук – нежно и печално...

И в мензата пак риба, стар фасул,
десерт: ошав от ябълки и сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

Прибирам се по Руски окрилен,

а в "Грозд" решавам и да поостана,

където неколцина като мен

отпиват вино евтино от кана.

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобусът,
внезапно сред наставащия мрак
прострелва ме едно девойче русо.

Насън я следвам после цяла нощ,
увит до вежди в старо одеяло;
о, Господи, животът не бил лош! –
кривя се сутрин в късче огледало,

мотая се с бръсначката в ръка,
докато се обръсна и се лъсна.
Животът не бил лош, пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, беден, глупав, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен,
ала щастлив съм с жълто край устата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, editet 29 noe. 2016