СЛУЧАЙНО*
Някакъв примат, изпаднал в шок от светофар червен,
рязко спрял на булеварда три коли току пред мен.
Движим се ний в средна лента под зелена светлина
и не трябвало да спира, ала спрял и ето на! –
четири коли след него гуми суркаме... тряс-хряссс,
смачкани куп ламарини, а приматът с мръсна газ
се изнизал и седим ний в хубавия слънчев ден
Бай Михаля да пристигне с дяволите вътре в мен.
Идат полицаи двама както по закон е ред
да опишат кой и как тъй блъснал се е в тоз отпред;
правя се на мижитурка, стискам златните уста,
че законът ми не дава даже да се защитя.
Четирима... и съм трети, блъснат от мома отзад
и запратен в този клетник, дето е пред мен. О, ад!
Пише полицаят акт, че носим всички тук вина,
а виновникът изчезнал... Ей, че хубав е денят!
Яд ме хвана, но мълча си, стискам златните уста,
че законът ми не дава даже да се защитя.
Весело тъй си живеем като пилета в кафез,
пърхаме с криле, не смеем да се докачим на чест.
Пък и що да се нервирам, като не от първи път
знам, пешкира го опират тези, дето си мълчат!
Пише полицаят акт, че носим всинца тук вина,
а виновникът изчезнал. Ей, че хубав е денят!
Както честичко се случва в нашия вълшебен град,
някой най-нехайно, скучно рая ти превръща в ад:
с шут в лицето ти ще скочи, от живота ти ще лочи,
ала нищо не прощава, че човек си в таз държава.
Някакъв примат, изпаднал в шок от светофар червен,
рязко спрял на булеварда три коли току пред мен.
Движим се ний в средна лента под зелена светлина
и не трябвало да спира, ала спрял и ето на! –
четири коли след него гуми суркаме... тряс-хряссс,
смачкани куп ламарини, а приматът с мръсна газ
се изнизал и седим ний в хубавия слънчев ден
Бай Михаля да пристигне с дяволите вътре в мен.
Идат полицаи двама както по закон е ред
да опишат кой и как тъй блъснал се е в тоз отпред;
правя се на мижитурка, стискам златните уста,
че законът ми не дава даже да се защитя.
Четирима... и съм трети, блъснат от мома отзад
и запратен в този клетник, дето е пред мен. О, ад!
Пише полицаят акт, че носим всички тук вина,
а виновникът изчезнал... Ей, че хубав е денят!
Яд ме хвана, но мълча си, стискам златните уста,
че законът ми не дава даже да се защитя.
Весело тъй си живеем като пилета в кафез,
пърхаме с криле, не смеем да се докачим на чест.
Пък и що да се нервирам, като не от първи път
знам, пешкира го опират тези, дето си мълчат!
Пише полицаят акт, че носим всинца тук вина,
а виновникът изчезнал. Ей, че хубав е денят!
Както честичко се случва в нашия вълшебен град,
някой най-нехайно, скучно рая ти превръща в ад:
с шут в лицето ти ще скочи, от живота ти ще лочи,
ала нищо не прощава, че човек си в таз държава.
Plovdiv, 3 jan. 2013 – edited 3 sep. 2016
______
* Вж. http://www.vbox7.com/play:08ad33419d, http://www.vbox7.com/play:98e1bd0f31,
http://www.glas.bg/289495/prebiha-pevicata-rut-koleva.html и https://www.actualno.com/cite/razgovoryt-mi-zvuchi-na-abe-tja-si-beshe-za-boj-news_560552.html?utm_source=direct&utm_medium=cite_right&utm_campaign=webground
http://www.glas.bg/289495/prebiha-pevicata-rut-koleva.html и https://www.actualno.com/cite/razgovoryt-mi-zvuchi-na-abe-tja-si-beshe-za-boj-news_560552.html?utm_source=direct&utm_medium=cite_right&utm_campaign=webground
Няма коментари:
Публикуване на коментар