МЕЛАНХОЛИЯ
(Хубавото винаги e малко тъжно)
(Хубавото винаги e малко тъжно)
Тук утрините са кристално тихи,
а ти навярно си ужасно хубава,
ще взема да захвърля всички стихове
и да те нацелувам, лудо влюбен.
Ще мина с хладни пръсти по косите
и с груба длан, привидно безразлична,
но нищо-нищичко не ще те питам,
че светлина си цялата, момиче.
Не знам защо едва сега си мисля
Не знам защо едва сега си мисля
след толкоз преживени лични драми:
не стреляйте с очи по пианиста,
за да не ви погуби любовта му.
за да не ви погуби любовта му.
Plovdiv, 14 jul. 2008 – edited 3 sep. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар