ДАЛЕЧ ОТ ВРЯВАТА НА
ТЕЗИ ДНИ
Днес ми е ден, в чиято
вечер много ми се ще
да си ми под ръка и да
те целувам.
Днес ми беше труден ден,
обаче тази вечер
много ми се ще да си ми
под ръка, да те целувам,
да си в рокля с хиляда и
едно копченца
и едно по едно бавно да
ги разкопчавам...
Тази вечер хич не ми се
ще и да ме гледаш във очите,
понеже дъжд безспир вали
и Господ гръб ми е обърнал.
Никой толкова уют в
самотността не е съзирал
повече от мене, мисля си
– до днес... Да, никой.
Сраснал съм се с кожата
си и от себе си навън не мърдам.
Тази нощ навярно пак ще
те сънувам, ала всъщност
ти не си ми нужна толкоз
много.
Нужна ми е смешната
илюзия, която си посяла мимоходом
с решителност, каквато
само страстните момичета владеят.
Време е да се оттегля
оттук на хиляди години разстояние
и хубавичко да си помечтая,
далеч от врявата на тези дни.
Пловдив – европейска
столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 27 fev. 2012 – edited 5 sep 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар