Ars Poetica - НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПРАВ

Край ручея пенлив от жажда ще загина,
разпален като жар, по-леден съм от мраз,
отечеството свидно за мен е зла чужбина,
последен сиромах съм, а богаташ по нрав.

Превод на най-известната строфа от баладата на Вийон:  
Пловдив, 6 май 2013 година, Гергьовден

Франсоа Вийон (1431-1463)
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПРАВ…

В чест на тази, която обичам

Край ручея пенлив от засуха умирам,

отвътре ме гори, но външно зъзна в мраз,

орел държа в ръка – врабец в небето диря,

ценя това, което не струва грош за вас.

На глупав най-държа, когато ловко лъже,

на хитрия обаче присмивам се в очи,

когато съм призван, отзад седя си тъжен,

когато не обичам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,

с която се заяждам, любима ми е тя,

прославата за мен е наръч суха плява,

а всъщност всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли покой, оправям се щастливо,

подгони ли ме Злото, се чувствам възроден,

минавам като пътник, не знам къде отивам,

капризен съм, а няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,

 разочарован само узнава любовта,

щом хвалят – е, тогава не струват стиховете,

че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,

каръкът ме преследва, дори и да съм прав,

че мила ми е мен най-гадната държава,

в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

  Превод и допълнение: Jores 

Пловдив – столица на европейската култура за 2019 година

Plovdiv, 3 uli 2015 – edited 3 uli 2016