Ars Poetica - СЪСЕДЪТ, МОЯТ ПРИЯТЕЛ

Ненко Балкански – Семейство, 1936 г.

СЪСЕДЪТ, МОЯТ ПРИЯТЕЛ
На Петко, по-малкия брат в сем. Слонски*

Гола рамка и стъкло.
Зад стъклото – стол и маса.
Тук каквото е било
вижда се отвънка ясно...

Десет чифта – прани днес,
мъжки шарени чорапи
под ръждивия навес
ме посрещат: "Здрасти!"

Зее входната врата,
а стопанинът го няма.
Ще си дойде вечерта.
Ще поседне.
Ще запее.

Ще удари с едра длан
с ярост дървената маса.
И фалшивият му глас
махалата ще оглася.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, dec. 1983 – not edited 2 uli 2016

–––––

* В махалата около черквата "Св. Георги" в пловдивския район Мараша ги наричаха семейство Слонски заради едрите им мускулести тела. Двамата братя с баща си ходеха на наследствена нива в къра край Пловдив със старо ИЖ - 350 кубика; впрягаха се да орат... с мотоциклета, приспособен да тегли плуг.