КОНСПИРАЦИЯ
Всички знаели, че се
обичаме.
Само ние с тебе не,
спазвайки благоприличие,
сдържаност поне.
Аз избягвал съм те
ловко,
ти страняла си от мен,
че уж даром е животът,
но не е за ден –
да се губим в плътска връзка
с неизвестен край,
в плен на помисли най-дръзки,
че е вечно Май…
Струва ли си да подскачам
покрай кокошле,
да съсипем два палата
за катун в поле!
Ти си сдържана, учтива
и не си за мен,
просто няма перспектива;
а съм изумен,
че където и да бягам,
все си ми в ума:
Кой в момента ти дотяга?
Или си сама?
Знаеш ли, че ме обичаш?
Аз що нищичко не знам?
Ала мене кой ме пита!
Нямам място там.
Plovdiv, 4 uli 2016
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар