Ars Poetica - КОНСПИРАЦИЯ

КОНСПИРАЦИЯ

Всички знаели, че се обичаме.

Само ние с тебе не,

спазвайки благоприличие,

сдържаност поне.

Аз избягвал съм те ловко,

ти страняла си от мен,

че уж даром е животът,

но не е за ден –

да се губим в плътска връзка

с неизвестен край,

в плен на помисли най-дръзки,

че е вечно Май…

Струва ли си да подскачам

покрай кокошле,

да съсипем два палата

за катун в поле!

Ти си сдържана, учтива

и не си за мен,

просто няма перспектива;

а съм изумен,

че където и да бягам,

все си ми в ума:

Кой в момента ти дотяга?

Или си сама?

Знаеш ли, че ме обичаш?

Аз що нищичко не знам?

Ала мене кой ме пита!

Нямам място там.

Plovdiv, 4 uli 2016