Ars Poetica - ФАМАГУСТА, НЕНАГЛЕДНА МОЯ!

Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете, пълни с лепкав мрак?
И онзи див копнеж по Филипините,
по едрите звезди над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
не хвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?...

Из "Писмо" на Никола Вапцаров (1909-1942)

ФАМАГУСТА,

НЕНАГЛЕДНА МОЯ!

Изтърколи се като бабин хляб препечен
по небосклона в облаци бухлати слънцето,
в просташка реч с години наслоена пепел
току ме перне по носа, в лице ме лъхне.

Косите неусетно, гледам, вече посивяват,
зад девет планини – и ти, Любов момчешка,
понякога ме изненадваш като тъжна крава,
която дреме сред поляната от грешки.

Ветрец вечерен пръсне с овче стадо,
със хлопки и звънци дъх на угнила шума
и в спомените си все тъй сме още млади,
ужасно доверчиви, дяволски безумни.

Сега какво ли друго ни остана да си кажем,
освен че някак бързичко летял животът
и нашата България вони екарисажно
като кожухчето на умъртвено коте.

А някъде далеч оттук все пак се слива
човекът с порива си за изкуство
и цялата вселена тръпне жива
по едрите звезди над Фамагуста.

Plovdiv, 28 fev. 2008 – not edited 19 maj 2016