Публицистика - ЧУВСТВОТО ЗА ПРЕКЛОНЕНИЕ (2.)

     Две реплики:

    – Харесва ми нервно-публицистичният изказ. Тази нетърпимост е обладала цяла България и не знам защо само онези, към които е насочена, се правят на неразбрали. Тъжно е, а може би такъв е генезисът на целия свят?

    – Благодаря! Свикнах с усещането, че съм сред глухи и слепи, и колкото и странно на пръв поглед, тоя факт ми действа отрезвяващо и окуражаващо. Бил се подразнил някой на опитващия се да каже нещо лично, подразнил се хубавият човек, че то му се сторило празен брътвеж... Е, всички стигаме дотам, докъдето ни позволи собственото невежество. Какво има за чудене! Радвам се да открия събрат по природа.

ЧУВСТВОТО НА ПРЕКЛОНЕНИЕ (2.)

    Продължение от 05.02.1999.

    Какво откривам! Ами че цивилизацията открай време се основава върху чувството на преклонение. Само че – ако християнството дори в оня първи стадий, т.е. Стария завет, все пак споменава Небеса, Космоса над тях – нещо далечно като красота, заплашително близко като влияние, но и неособено познато, в древното индуско мировъзрение човешкият разум шета направо сред гигантските фигури и силуети на религиозна менажерия, структурирана, изтегляща нишки нейде много по-отдалеч: от великата бездна на разумността и познанието, от космоса – в буквалния смисъл на думата, чието значение се свързва с понятието "красота".

    Израснал съм от прахоляка на Тракийската низина и не се стъписвам от гурута, авторитети, божества, вождове, лидери на партии и партийни секретари. Вероятно да не приемаш религиозния екстаз за инструмент на познание е пак вид религиозен фанатизъм, макар и с обратен знак. Разочарованието от комунизма с кресливите му възгласи "Ние строим пътя, пътят строи нас!", "Да построим живота нов!", "Човек за човека е брат!", "Всичко за човека, всичко в името на човека!", "Човек – това звучи гордо!" и други подобни, превърнати в емблема на епоха, надъхана с дива омраза към най-човешкото: да мислим, да обмисляме... Та ето това разочарование от т.нар. комунизъм у моето поколение източни европейци, и като страничен ефект – погнусата, ме подсеща да търся в основата на всяка религия и философия какво тя носи на обикновения човек: наметка от кактуси, трънен венец от високопарни идиотщини, или съчувствие и състрадание.

    Индуизмът, например, появил се като религия едва през VІ век, основаващ се върху браманизма и будизма, представя нещо далеч по-мащабно от нашето добре познато християнство. Докато Исус стъпва по грешната камениста земя като човек между човеците, образите във ведическите текстове, от които пие сила индуизмът, бродят като представи за йерархия, пронизваща небето над нас и фокусирана в източник на гигантски духовни протуберанси над представата ни за Вселената. Ако не е продукт на извънземен разум, тогава какво е!

    Самите манускрипти с тия носещи се към нас из недрата на древността облаци от послания не отчитат каквато и да е хронология, твърдо настояват: става въпрос не за последователно наслагващи се пластове от прозрения, а за информация, получена накуп в строго определен миг от миналото. Т.е. изправяме се пред взрив от познания за света.

    Любопитна ми е йерархичната структура на въпросните представи, която у мен, скарания математиката, напомня математически модел, подчинен на предварително зададена прецизна формула. Популярна мисъл на Айнщайн витае в кабинетите по физика из училищата по света, че: най-озадачаващ за нас е фактът, че вселената се поддава на строги и безлични математически формули.

    В музиката – най-експресивното, най-имагинерно и достъпно сред изкуствата, това нещо личи най-отчетливо. В стереометрична (т.е. в пространствена) проекция изкачването от невежествената кал към билото на информационните масиви е пирамида от хиляди етажи над човешкото ни съзнание.

    Друго съществено... Не само в ортодоксията, католицизма, протестантството, но и в други световни религии и религиозни школи – при тях понякога и в по-жесток вариант – страданието, бичуването на плътта, самоунижението – колениченето пред личност, обявена за върховен авторитет, целуването на ръка, пълзенето по колене и лакти, гърченето в праха и калта, миенето на чужди нозе и лапи, цитатничеството до полуда, до изпадане в транс, на текстове от някое обявено за свещено писание (обикновено то е груба компилация с хищническа цел) или книжле, изпълзяло изпод ръката на банален някой Баща на народите*, Велик кормчия**, Архитект на мира***, нов месия в нова полуда**** или Велик Идиот от US или от Ислямския Изток, зовящ към ритуални самоубийства и към клане на неверници в името на висша някоя цел, всички тия издевателства над естественото живеене ги пробутват като преддверие към духовно просветление, а тук направо се говори за коренно противоположните Дух и Материя, като Духът (разбирай "вселенското енергийно ядро"), е непознаваем за сетивата ти и си длъжен, просто заповядват ти да му се довериш.

    Към самата природа тия странни мъдреци гледат като към експеримент на Свръхразума-демиург. Ужасно!

    Не ми се нрави човека да виждам като играчка в изящните длани на Твореца. Исусе Христе, Учителю, върни ми уюта на Любовта! Макар да не вярвам особено силно, че съществуваш, с теб поне мога да си разговарям, да споря. А как да си разговарям, например, с върха Джомолунгма, като е толкова мразовит, толкова недостъпен и толкова съвършен, забил нос отвъд очертанията на света, който познавам, в който живея несносно, обаче съм жив!

     Дали християнството не е просто опит за очовечаване на послания от извънземните ни родители, популярно четиво в резюме (чрез притчи) за мен простодушния, за мен елементарния?

    Пет хиляди години назад отмества познанията ми за началото на поредица цивилизации; всъщност, опитах зад недоволство да смиря възхищението си от въпросната дъртофелница, прабаба на съвременните философии. Още веднъж – изяществото в тая своего рода кристална в яснотата си математическа пирамида, както и пренебрежението й към понятието "време" за мен лично се явяват следа от надчовешка гледна точка.

    Следователно, категорично не искам да я зная!

    Защо ми е рентгеново зрение! Не ми е драго вместо пухкавия сиамски красавец, който обикновено се мотае и усуква, мъркайки, в нозете ми или – както прави сега, например – бута с муцунка, озадачен от какъв зор скърцам, поради что шумоля по нощите... не ми е драго вместо моя гальовен сиамец да виждам ноктестия скелет на зъл хищник за мишлетата наоколо.

    Колко нежна е несъвършената ни човешка природа! И дали литературата не е весело мостче (както и другите изкуства), прехвърлено над скалистата бездна между Живот и Смърт, между Тук и Отвъд, между горещите ни чувства и хладния Свръх-разум? Добре си знам: Животът игриво бълбука из въртопите на реки и потоци от делничното ни битие, докато високо изявилият се Разум – нещо ужасно и отвратително! – лепи огромни черни некролози по тарабите на световните гробища.

    Ако евреинът Алберт Айнщайн (1879-1955) не се беше изплезил към строгите, безмилостно съвестни в преследване на дяволитата ни грешна човешка природа филистери*****, нямаше да ми е тъй симпатичен като учен, просто защото хабер си нямам от математика. Ала жестът му в тоя случай ми казва повече от всякакви формули и чудесии на Разума.

Plovdiv, 5 fev. 1999 – not edited 19 maj 2016

_____
* Й. В. Джугашвили (Сталин).
** Мао Дзедун.
*** Л. И. Брежнев.
**** В "Елегия" на Христо Ботев: "...предател верен и жив предвестник/ на нови тегла за сиромаси,/ нов кърджалия в нова полуда,/ кой продал брата, убил баща си..."
***** От староеврейски през немски: 1. Човек с ограничен кръгозор, с еснафски (прости) обноски, със стари възгледи и лицемерно поведение. 2.Всеки, който не е приет за студент (според схващанията на някогашните немски студенти).