Из книгата „Историйките на ученика Ламски”
"ЛАМСКИ
Послеслов към част ІI
Предполагам, някой ще
реши, че Ламски е твърде злобничък към лицата, намерили място в тая ІІ част. Не
се безпокойте! Тия типове се радват на цветущо здраве и добро самочувствие,
независимо от вайканията и хленчовете им, а образователните заведения у нас са
само един от инкубаторите в държавата България за техния обилен разплод.
С малки изключения литературните герои тук имат свои първообрази в живота. Не ги виня, смятам ги за продукт на уродливо съзнание. Лесно е да речеш: "Такива беха времената", както се изрази преди време яко опечален о.з. армейски генерал*. Ала нали всеки отговаря за себе си!
С малки изключения литературните герои тук имат свои първообрази в живота. Не ги виня, смятам ги за продукт на уродливо съзнание. Лесно е да речеш: "Такива беха времената", както се изрази преди време яко опечален о.з. армейски генерал*. Ала нали всеки отговаря за себе си!
Добри Джуров (1916-2002)
Мародери като тук описаните шетат из Българското училище. Използвачи, страхливци, безскрупулни екземпляри като Главанаков, Миразчийска, Пошлеков, Параспуркова, Бонков не само не се свенят, но се и гордеят с "подвизите" си.
Прототипът на Владикова днес успешно върти хотелиерски бизнес в Несебър, материално стои отлично в пространството, уважавана е; довчерашните й колеги страстно завиждат и я облазяват. До преди година-две госпожата начална учителка звънеше инкогнито от уличните телефонни автомати да плаши дечурлигата от своя клас със съд, само да не изпеят есенцията на странния й професионален подход.
"Ще ви отведат в полицията, там ще ви вържат за една голяма желязна маса и ще ви бият-бият-бият с една много голяма гумена тояга" – тъй им говорела милата. Вестниците заради пикантерията, па и за сеир – по стар нашенски обичай, огласиха случая, но то не попречи госпожата да се пише онеправдана, от зли хора наклепана.
Някои от героите на тия историйки говорят мръсно, без задръжки употребяват груби и цинични изрази, които не са приети в т.нар. добро общество. Това, разбира се, е срамно, неприятно и опасно за хора с деликатна душа, изнежени. Бих насочил евентуалния си опонент да се вгледа в струята под противната повърхност. Ами че това е реалната България, драги, не аквариум за декоративни рибки, България на унижените и оскърбените, не на масоните – нашенска версия Дон Корлеоне**, не на клуб "Развитие", не България на дружинката по източване на пари за новобогаташи на Републиката с красното й име "Надежда за България", ни на яко проспериращата "Мултигруп" на г-н Илия Павлов – първи български милиардер, ни на сдружения от типа "Отворено общество" за парвенюта около хранилките за интелигенти, които се чувстват граждани на света, само не граждани на своята нация: хранилки, отворени за пъстри пернати от преподобния г-н Джордж Сорос.
Джордж Сорос (1930)***
Ако са ви свидни розовите литературни бози и локумените нюанси и ухания от продукцията на издателства като "Хермес", "Арлекин", "Бард" и пр., тая книга няма да ви свърши работа.
Когато е на единайсет, опереният любопитен и своенравен хлапак често вижда света по долни гащи, случва се – да го види тоя свят на възрастните и съвсем без гащи. Затова най-добре да приемем живота в пищната му пъстрота, където Любовта неуморно преодолява тяхно величество Невежеството и Грандоманията, па да си пожелаем нашите деца, внуци и правнуци да проявят великодушие и да ни простят.
Plovdiv, noe. 1997 – redact. 19 fev. 2016
______* Добри Джуров (1916-2002) - човекът, от чието влияние и авторитет като командир на някогашната партизанска бригада "Чавдар" до голямо степен се възползва Тодор-Живковата партийна, държавна и стопанска администрация.
Борис Кюркчиев (1908-2002)
*** Американски финансист и милиардер, известен с валутни спекулации и дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“. Вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6_%D0%A1%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар