И ще се срещнем в кафенето на ъгъла надвечер в някой град, и ще бъде петък дъждовно, и ще звучи песента на Жо Дасен "Ако ти не съществуваше, щях да те измисля". Не съм сигурен тоя ли е тексът или си го доизмислям, както мене ми се ще…
Из разговор по ICQ
ДЪЖДОВНО
ПОСВЕЩЕНИЕ
Петък вечер. И пак е дъждовно,
пак си тръгвам от работа сам
и след мене броди не спомен,
а ликът ти едва очертан.
пак си тръгвам от работа сам
и след мене броди не спомен,
а ликът ти едва очертан.
Петък, събота, после неделя
виртуален ще съм в Интернет,
мъж нормален, току на предела –
месеци преди кръгло шейсет.
виртуален ще съм в Интернет,
мъж нормален, току на предела –
месеци преди кръгло шейсет.
Ще прехвърлям в ума си
жените,
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил.
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил.
Ей го моето наказание:
да се връщам сам у дома,
да кърви в сърцето ми рана
и да знам, че и ти си сама
да се връщам сам у дома,
да кърви в сърцето ми рана
и да знам, че и ти си сама
и не мога нищо да сторя
в тая петъчна вечер със дъжд,
с улици, къщи и хора –
просто влюбен, отчаян и мъж.
в тая петъчна вечер със дъжд,
с улици, къщи и хора –
просто влюбен, отчаян и мъж.
Цял подгизнал от спомени
стари,
тия дни ще си мисля напук
как седиш зад стъклото, навярно
подпряла брадичка с юмрук.
тия дни ще си мисля напук
как седиш зад стъклото, навярно
подпряла брадичка с юмрук.
Plovdiv, 22 noe. 2006 –
19 fev. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар