ЛИТЕРАТУРЕН
ФОРУМ
Има
ли писатели и автори на книги сред нас днес
ruslan_st.:
– Привет на
всички! Въпросът ми е дали все още има хора, които мечтаят да бъдат известни
писатели, автори на книги. Какво мислите за това – демоде ли е, или все още има
надежда?
Писател:
– Има. Много хора в България мечтаят за
писателска кариера и затова годишно в държавата се издават много над 1000
книги. Над 90% от тях даже и не се изкупуват. Останалите оправдават
инвестицията, но въпреки това авторите им не стават много известни. Не е демоде
и всеки си намира смисъл в издаването на книги (дори и аз), но знам, че няма
българин, на когото да е донесло световна слава.
ruslan_st:
– Здравейте. Аз
започнах да пиша роман, но се чувствам твърде самотен. Не е това, че съм твърде млад и се цепя от обществото, а
това, че не знам дали има други писатели като мен: да искат да творят, да
достигнат световна класа, да се борят за слава и т.н. Затова смятам, че ако се
опознаем, бихме могли да си бъдем полезни. Това, че българските писатели и до
днес не са успели да достигнат световна слава, не се отнася и за утре. Конкуренцията
ражда силата.
Jores:
– В литературните форуми винаги
е бъкано с писатели, които обаче са скромни и не щат да си признаят. Има
и велики писатели, издали книга с пари от продадената дедова нивка барабар с
двата вола Белчо и Сивушка.
Калин Терзийски
(1970) – много голям велик писател
Истинският писател личи не по написаното, а по осанката и изразителния начин, по който си чете творенията пред публика, докато графоманите пред публика мънкаме, дуднем и се притесняваме.
filame:
– Jores, за
какво пише Калин Терзийски? Тия дни се случи да
присъствам при представяне
на новата му книга; мисля, че се
казва "Войник", но може и да се заблуждавам. Разочаровах се доста. А
литературното му четене е под всякаква критика, просто. Затова се озадачих, че
си го посочил. Струва ли си да си отделя от времето и вниманието?
Jores:
– Български писател?... О-о не, жив
класик от световна величина, драга. Този си е направо гений, кандидат за
Нобеловата награда по литература. Името му ще остане със златни буквички
извезано върху страниците на литературната история на планетата. Плевен също може да се гордее с най-великата българска поетесса за всички времена.
Из творчеството на Секирата от Плевен –
много голяма, изключително даровита родна
поетеса-писател-музиколог-композитор и пр.
НЯМА ДА СЕ ПРИБЕРА!
Няма да се прибера!
Ще скитам сам сама.
По полето, във гората
и по брега на реката.
Няма да се прибера!
Не искам и да спя.
На оня свят ще спя и там
също ще се видим, знам.
Няма да се прибера!
Звездите ще броя.
Луната ще ме гали
и страсти в мен ще пали.
Няма да се прибера
и вечерта, и през деня,
когато слънцето препича
и зад хълма то наднича.
Няма да се прибера!
И днес, и утре пак
по светло и във мрак
ще скитам сам сама.
С мен е песента!
Туй орис е, съдба!!!
***
Когато остарелият като чиновник Петър
Петров създаде осемте си великолепни разказа, "велики" писатели и
лит.критици го обявиха за графоман, подценяваха тоя многострадалец, унижаваха
го, изнудваха го (знам лично от вече болнавия 76-годишен Петър Петров, че му се
подигравал първият, за пари го изнудвал вторият; на такова издевателство го
подложили двама доста по-млади, на публиката любимци – пришълци в моя роден Пловдив, с инициали Т.Б. от Пазарджик и Д.Т. от Ямбол; споменал ги е в един от текстовете
си: стр. 55 под
надслов "Гаврата", вж. книгата "В бездната на безверието – 2",
изд. от 1998 г.).
Съвременната
българска литература, както ни е представяна днес по медиите, е изпълнена с
имена на ярки творци. Тия образци на
грандоманията и пламенната
любов към собствения образ лит.критици а la г-н Светлозар Игов лъскат до блясък, та от блясъка и
възторга да не се види стойностното, което поначало (дори в
комичния жанр) е тревожно спрямо участта на човека.
Варакосана имитация ти навират в очи да я признаеш за злато. В това има нещо много хубаво – от известен зрителен ъгъл, поне е шумно, многолюдно, весело, дивашко, нахакано, пращи от самочувствие и е анджък разтоварващо.
Не знам от какъв зор жаля автори като споменатия по-горе неизвестен за широката читателска публика Петър Петров с подобните на ученическа тетрадка от трийсетина листа... негови книжлета, издадени със собствени и на неколцина приятели дребни суми. За тоя кървящ от състрадание редник в литературата с многозначителния псевдоним Василен Ведров нито едно издателство не отвори порти. То, впрочем, така му се и полага на графомана Петров, щом вместо из пръсти изсмукани фантасмагорични сюжети и драми представя живота си както само простосмъртният българин го усеща. Петров в никакъв случай не може да бъде гения Калин Терзийски.
За кървавите сражения по върховете на родния литературен Олимп, където литературни говеда си бият къчове с литературни магарета, по-подробно вж: http://komentator.bg/svetlozar-igov-zarevi-i-levchevi-monopoliziraha-literaturnite-izdaniya/ & https://www.youtube.com/watch?v=nFoZGM86xJA
Варакосана имитация ти навират в очи да я признаеш за злато. В това има нещо много хубаво – от известен зрителен ъгъл, поне е шумно, многолюдно, весело, дивашко, нахакано, пращи от самочувствие и е анджък разтоварващо.
Не знам от какъв зор жаля автори като споменатия по-горе неизвестен за широката читателска публика Петър Петров с подобните на ученическа тетрадка от трийсетина листа... негови книжлета, издадени със собствени и на неколцина приятели дребни суми. За тоя кървящ от състрадание редник в литературата с многозначителния псевдоним Василен Ведров нито едно издателство не отвори порти. То, впрочем, така му се и полага на графомана Петров, щом вместо из пръсти изсмукани фантасмагорични сюжети и драми представя живота си както само простосмъртният българин го усеща. Петров в никакъв случай не може да бъде гения Калин Терзийски.
За кървавите сражения по върховете на родния литературен Олимп, където литературни говеда си бият къчове с литературни магарета, по-подробно вж: http://komentator.bg/svetlozar-igov-zarevi-i-levchevi-monopoliziraha-literaturnite-izdaniya/ & https://www.youtube.com/watch?v=nFoZGM86xJA
Няма коментари:
Публикуване на коментар