Ars Poetica - НЕВРЪСТНИ ВЛЮБЕНИ

НЕВРЪСТНИ ВЛЮБЕНИ

– Светни си с фенерчето – тихичко казва,

докато рови той стръвно из нейната пазва

и все не уцелва онази скрита вратичка,

зад която го чака горкото момиче.

Подир боричкане между двамата

обезверен той се вмъква в банята

и слуша тя озадачена в леглото

как се плиска пороен животът…

– Миличък-моичък, какъв си ми мъж! –

по косите го гали и успокоява,

и значи, взема нещата в свои ръце,

целува отчаяното момчешко лице:

– Нали знаеш колко много си те обичам!

Гледай! Не ти ли харесва...?  –

полекичка започва да се съблича

и сред стаята се върти на пета,

за да види той подробно плътта.

– Харесвам те – отвръща й той.

И се хвърлят отново в леглото:

две войничета в кръвопролитен бой,

сражаващи се в името на живота.

Плющи дъждът. Гръмотевици тряскат.

Градът сякаш цяла нощ ръкопляска,

за да посрещне на другия ден сутринта

не двама невръстни, а мъж и млада жена.

Plovdiv, maj 1996 – redact. 26 oct. 2015