Ars Poetica - ПРИРОДА НА ЛЮБОВТА

ПРИРОДА НА ЛЮБОВТА

Ако си тръгна сега, когато се свечерява
и хората се прибират уморени – всеки при своите,
сега, казвам, ако изчезна внезапно от тоя свят,
където така и не успях да те срещна
и където усещането ми остава единствено,
че съм те докоснал, докоснала си ме,
минавайки като лъх от въздишка на котенце...

Ако оттук-насетне в дните, които ти остават
да изживееш в обкръжението на своите мили,
на своите близки, и все пак, чувстваш,
очите си обърнати към небесата вътре в теб...

Ако сега, в тоя миг... внезапно някой ти каже,
че повече няма да ме видиш,
няма да четеш по настроенията ми,
няма да си представяш
как се срещаме в многолюден град край морето,
понеже безвъзвратно сме се разминали,
пропуснали сме мига, а пясъчният ми часовник
отронил последните си песъчинки на тоя свят...

Мила моя, ненагледна, недокосната, нецелуната,
ще узнаеш ли колко съм те обичал,
именно защото не сме си принадлежали един на друг?

Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година

Plovdiv, 1 maj 2011 – not edited 10 avg. 2015 / 10 avg. 2016