СЕДМО: НЕ ПРЕЛЮБО-
ДЕЙСТВАЙ!
Ох, влюбих
се в едно момиче, бях глупав, весел и курназ,
до късно вечер неприлични редях й думички със страст,
до късно вечер неприлични редях й думички със страст,
косите
й щастлив раздиплил, целувах я тъй окрилен,
че
гола, само в шал копринен, усуквах я около мен.
И
тъй аз милата съпруга разсърдих, и не на шега
–
надуши
ме, че лягам с друга, и ето що ме сполетя...
Без
манджите й аз не мога, отритнат, слаб, изпосталял,
изпаднах
в дяволска тревога, обзе ме гробищна печал.
Цял
месец страдам като куче, жена ми се целува с друг,
на
мен това да ми се случи! И ревността ме хвърля в смут:
не ям,
не спя, с душа разбита жена си мамя с прежна страст,
тя
дудне: "Мили, друг обичам!" и значи нелюбим съм аз.
Съпружеството
в яки възли държи изпадналия в бяс,
когото Любовта отхвърли, да се покае, казвам аз,
косите с пепел да посипе и ризата си да дере,
когото Любовта отхвърли, да се покае, казвам аз,
косите с пепел да посипе и ризата си да дере,
с
нож да си избоде очите, и тъй ще бъде най-добре.
Така
не ще се изкушава от изкусителни жени
и
може би едва тогава съпругата му ще прости.
Plovdiv, 25 apr. 2011 – edited 10 avg. 2015 / 10 avg. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар