ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1343.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1343.)

  Животът е по-силен от Смъртта, моля да не забравяш това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден – с мерак, по приятен начин, което значи: с любов! – Аноним (1947)

 5 avg. 2008

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ*

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе знойна, млада,
тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
умел, да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не понасям запуснати оклюмали жени,
но този случай си е показателен
и Боже мой, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача сръчен позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено – съвсем непорочно.

И ето там, в ателието, 

останали самички

сред куп от модни блузки,

костюмчета, полички,

пред старото нащърбено искрящо огледало,

като видя шивачът това изящно тяло,

обърка свойте мерки и грижите си сиви,

иглите и конците, шаблончетата криви.

И спусна се,
извади
от дъното на скрина
една така-а-ава рокля,
червена,
от коприна –
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...
И после седем нощи мериха я те.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 3 avg. 2023

Илюстрации:
- Тя е създадена да украсява света, нали!
- Ключът за ключалката все ще се намери.

–––

* От ръкописа на сборник текстове, който от 1999 г. е готов за печат, но никога няма да види бял свят, поради нехайство, или заради пари, които не му се ще да рискува при някой печатар измамник.

** Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с трите невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше горе, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, качвах се при съпруга й, който от мъж в разцвета на трийсетте си години се бе  превърнал в сух скелет. Веднъж бъдещата вдовица ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в добро настроение, въпреки болките?" Казах й: "За какво си бъбрим ли... Ами бъбрим си за жени и за секс". Когато свалиха ковчега с изстиналото му тяло пред входа на блока, съседите му сложиха до главата ново тесте карти за белот и аудиокасета с любимите му гръцки песни, понеже освен бракониер по околните частни рибарници, където върлуваше нощем, беше и хазартен играч за пари, както и чудесен разказвач на ужасно цинични вицове. Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1342.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1342.)

  Пловдив на крайните бедняшки махали с нескончаемите съседски кавги и побоища ме научи да обичам и да мразя, ала преди всичко да обичам. Скитахме по улиците му, по хълмовете, покрай Марица и спускащата се от Родопите река Дерменка, та едва ли някой по-добре от нас – някогашните дръзки хлапаци, знае аромата и жилото на този разкошен град, без който няма как да си представя живота; затова и никога не бих се разделил с кривите му тесни неугледни улици, с цялата отврат на глупци грандомани, които с редки изключения тук винаги се оказват на власт. – Аноним (1947)

 17 sep. 2009

И ПОЖЕЛА МЪЖЪТ ЖЕНАТА

Не знам защо, но силно искам с накити да те обсипя,
с червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз.
Аз, който обожавам риска, с риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.

Не знам каква е таз магия, край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз, който мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти, изкушила даже мен.

Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези, наравно със Светия Дух –
не знам как с мен ще им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мен щом плахо влезеш, превръщам се на Мечо Пух.

Върви на майната си! Тичай! Събличай се и просто лягай
до всеки, който пожела те, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга –
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!

Ще те зарежа! Ще се махна! И ще усетиш тази драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай,
животът ни – една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай. 

Пловдив – столица на посредствеността и културата*

Plovdiv, edited on 2 avg. 2023

Илюстрации:

- Влюбения го опияняват бодлите на розата.

- И как си представяте Одисей без хетерите! 

–––

* От Пловдив може и да избягаш, но закърмен ли си с неговата ирония, си остава суров ориентир – и ще те сложи на място, което заслужаваш, независимо от сан, претенции и отличия, и колко си удобен за властта. Бел.м.,tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1341.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1341.)

  Библията е послание, започва със сурови напътствия в Стария завет, и с детайлен преглед на човешките страсти и изкушения. Всичката мъдрост на живеене се свежда до това: Обичай, ей това е! – Аноним (1947)

  22 oct. 1999

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

По Робърт Бърнс

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе, 

а пък проснали се неми локви езерно лъщят.

Събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Край контейнера с боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат мухлясал хляб. 

Ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 

и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем задушно, хем мъгливо като във квартално кино 

пред завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 

от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 

командирът полицейски строен, горд и звездочел. 

Той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 

плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Дъртата вдовица Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 

– Капитане, капитане, оле-мале що ще стане, 

ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори, 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд. 

Завоня екарисажно, ала туй хич не е важно – 

важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка

пред момичето, което търси своя принц у нас,

но мъжете сме си слепи – и печални, и нелепи

пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 2 avg. 2023

Илюстрации:

- Не зная нищо по-чаровно от влюбено момиче.

- Любовта е предизвикателство за скуката у нас.

–––

* Жените са просто подобрена версия, друга цивилизация, основана не толкова върху думи, колкото върху усет, чието друго име е интуиция и излъчване чрез мълчание и жестове. Не я слушай както говори, вгледай се в блестящите й очи, когато застане насреща ти или дявол я знае защо се сгуши в теб. 

С омъжено младо момиче край езерото Ариана зад Орлов мост в София (архивна снимка). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1340.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1340.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките кухи фрази и тържествени проклятия. Инак човешките пристрастия и вълнения са ясни, разбираеми, защото са простички и естествени. Цялата мъдрост на света се свежда до това: Обичай, ей това е! Бъди в хармония с доброто у теб. – Аноним (1947)

  31 uli 2023

ПЛОВДИВСКИ ЖЕГИ

  Георги П.: – Така и така ще правят промени в Конституцията, нека да се наричаме Просташка Республика Апталия. Ще ни управлява Простак Тарикат, като всеки в правителството ще се нарича Простак Тарикат. Изборите за нови простаци ще се наричат Простакиада. Празникът на кочината ще е Първи април – денят на лъжата. За химн ще изберем нещо на Азис, в краен случай, на Веско Маринов "Родната полиция ни пази". Новият девиз на Парламато и Герба ще е на Бойко Борисов лафът: "На идиоти, Томиславе, кур се набива!" Вместо президент, вече ще си имаме Простаклайтер, вместо премиер Простакфюрер. Министрите ни ще да са Простакчобани. Трябва да има и нови имена на месеците, както в Украйна. Организирайте предаване-дискусия за името на всеки месец, достойно за Простакленд Апталия. G. Pashev https://bit.ly/gpashev
 
   tisss: – Злобни персони, като Евгений Тодоров и Ангел Грънчаров, колкото повече ги коментираш, по-яко смърдят. Моля, не им се увличайте по стила! Убий простака с мълчание, вероятно сте чувал този пловдивски лаф. Познавам отдавна двамата грандоманстващи, от времето, когато са обикаляли пловдивските редакции, вкл. някогашния Радио-телевизионен център – Пловдив. За разлика от Нери Терзиева (1952-2022), Евгений (1949) е навлек в журналистиката. Подобни амбициозни некадърници винаги са били в услуга на моментната конюнктура, т.е. на властта. Сега обслужват кръга около бившия президент Петър Стоянов (1952).
 
  Георги П.: – Сигурно добре захлебва, но демонстрира бедност отчаяна. Тарикат! (Д)еволюция: Фашизъм, Нацизъм, Социализъм, Комунизъм, Простакизъм…
 
  tisss: – Грънчаров е доносник още от време, когато е топял колегите си в Пловдивския педагогически институт. Във форум на сайта all.bg сам той документира как някогашната секретарка на БКП организацията му рекла: "Грънчаров, тук вие сте вся и всьо!" Когато делегация колеги от СССР им гостува в института, Грънчаров се присламчва към гостите с лаф, който и досега се помни: "Нашите много са се разпуснали, трябва да им стегнете юздите".
 
  Георги П.: – Затова пък животът стегна неговите юзди.
 
  tisss: – Евгений ми е състудент от факултета по Славянски филологии в Софийския университет през 1967-1971 г. Дружеше само с колеги, чийто родители бяха сред управляващите по онова време.
 
  Георги П.: – Евгений е плужек, оцелява с пълзене. И оставя лигава следа след себе си.

  tisss: – Във факултативния ни курс по киносценаристика на Васил Кацев към СУ-то Евгений представи филмче, заснето с любителска камерка на 8-мм кинолента – атакуваше еснафите, заснел се бе как гальовно сапунисва, мие и целува едно трабантче. Такъв беше тогава апелът на Партията БКП: "Да атакуваме еснафите!" Що се отнася до г-н Грънчаров, той е клиничен случай. Бил ми е няколко години колега в пловдивското училище "Симон Боливар". Единствен съм сядал след училище с него на маса, бъбрил ми е за 20-годишен момък педераст, който живеел шест месеца в апартамента му, когато синът му Йордан ми беше ученик в шести клас. И как обратните в България разполагали с пари и влияние, как си прехвърляли тоя момък от ръка на ръка. Има го момъка върху заглавна корица на една от първите му книжки. 

  Георги П.: – Урудо е класика в педерастията.

 
  tisss: – Този вид сексуално отклонение при мъжете се нарича с турската дума "манафин".
 
  Георги П.: – Не съм сигурен кой в каква поза се е отклонявал...
 
  tisss: – Буквално негови (на Грънчаров) думи: "Нямаш представа какъв кеф е, когато ти го засмучи и те погледне с онези негови големи сини очи".
 
  Георги П.: – Отврат. Още по-долно е как е лъгал жена си. Още по-долно, ако не я е лъгал, а тя е знаела и си мълчала.
 
  tisss: – Първата си издадена книжка ми даде с молба да я прочета и да си кажа мнението. Ошарих я с поправки на стиловите и правописните му грешки. Казах му: "Нищо твое на видях тук".
 
  Георги П.: – Не съм чул никога нещо оригинално негово... Днес още от сабале ми се чупи гнусомера
 
  tisss: – Не бива да слизаш на неговото ниво на изказ... Имаше период, когато се кълнеше: "Ти си за мен моят учител. Щастлив съм да се нарека твой приятел". Буквално така надписал една от книжките си, които ми е дарявал, без да съм му ги искал.
 
  Георги П.: – Пази, Боже, да си учител точно на този ученик!
 
  tisss: – Хвалил ми се е, че на месец поне 200 долара си докарвал от дарения, след като се е свързвал с хора от разни страни за помощ. За такъв човек от забутано в Сибир бедно руско селце…

  Георги П.: – Възможно е. Коронният му номер е: "бедният аз", "горката баба Марийка", "счупи ми се колата", "остракиран съм". А-а, и "зъбите". По това си приличат с Евгений Тодоров, с демонстрация на тотална бедност и честност. Светци безсребреници!

  tisss: – Чудя се на Николай Димов, който според мен е чиста душа, как му се връзва на номерата.П.: – Възможно е. Коронният му номер е: 

 
  Георги П.: – Наивен човек с някои личностни дефицити в общуването. За такива като него са казвали: "И вързано куче го апе!" Обаче, благодарение на някои от нас, се научи да му се противопоставя (на "философа") поне малко. И е отблъснал гейските домогвания. Което не е малко! Липсва му самочувствие и реална самооценка, и се оставя да бъде мачкан от всеки манипулатор.
 
  tisss: – Има зависимост от печения "философ-психолог" Грънчаров, за която зависимост не ми се ще да мисля.
 
  Георги П.: – Смятам, че заради дефицитите си в общуването, става лесна мишена на манипулатори като Уродо. Вероятно е растял в среда, в която доста са го мачкали, и затова е нерешителен.
 
  tisss: – Казвал съм му на Грънчаров: "Синът ти е три пъти по-умен от тебе, независимо че е в шести клас".
 
  Георги П.: – Има нещо такова.
 
  tisss: – Вгледай се какво Грънчаров пише за трите си години престой в Ленинград! Може би там е обърнал резбата "философът", който нищо не разбира от философия и психология, според мен.
 
  Георги П.: – Смятам, че съветските служби директно са го ползвали като информатор по направление "Гейове" в университета. Както Кошлуков у нас.
 
  tisss: – Забележи шаблонните фразички, които употребява. Как под път и над път настоява: "Аз съм философ-психолог". Сякаш, като самичък не си вярва, да се увери, че е този гений, за когото се представя пред света. 
 
  Георги П.: – Ако беше и психолог, нямаше как да успее да настрои 2/3 от Пловдив срещу себе си.
 
  tisss: – Елементарни грешки! И Сократ, в когото се кълне, Грънчаров не е проумял в основното, в умението да си служи с т.нар. Сократова ирония.
 
  Георги П.: – Дори ИИ (изкуственият интелект) усеща иронията повече от него. Впрочем, сигурен съм, че ChatGPT би написал по-интересни книги. Както и да е, да не обръщаме много внимание на тая форма на живот! Възмущението от него започна да ми отнема твърде много време.

  tisss: – Въпрос на личен избор. За сеячите на омраза смятам винаги да отделям специално внимание. Чумата на света! За нея е последният абзац в романа на Албер Камю.*
 
  Георги П.: – Имам си теория, че ПловдивскатаТВ се гледа саде от хора, които имат личностни разстройства в нормалното общуване. Защото не може да си нормален, и да продължаваш да гледаш тоя кенеф. Важи и за мен, като социопат лека степен.
 
  tisss: – Да не подценяваме Пловдивската обществена телевизия, която съвсем не е общинска (а си е частна), но в нея работят и читави хора.
 
  Георги П.: – Най-много двама или трима да са изключение от тоталното опростачване.
 
  tisss: – Крепостите се превземат отвътре, това е сигурно.
 
  Георги П.: – След смъртта на Евг. Тодоров (един ден), тая "крепост" отива при Митю Розата (мажоритарен собственик). Митю ще решава какво да я прави, и сигурно ще реши да я закрие, като губещ бизнес.
 
  tisss: – Евгений, като го гледам на екран, вече диша с акумулатори. Тъй или инак, Пловдив като културно средище, трябва да има своя телевизия.
 
  Георги П.: – В Пловдив фалираха поне две частни телевизии. Едната я фалира свинарят Георги Гергов (1956)**. Очевидно дейността е губеща.

  tisss: – За съжаление, липсва екип, който да я направи жизнена. Защото тук творят и живеят не само подмазвачи, но и неслучайни хора на перото.

  Георги П.: – Ама и качеството й е лошо. Дори Габрово и Ямбол си имат своя собствена телевизии, ама тук не става.
 
  tisss: – Доста качествени журналисти минаха през бившия РТЦ-Пловдив.
 
  Георги П.: – Дори Асеновград има (своя телевизия).
 
  tisss: – Не се отчайвай! И тази отврат и власт на мекеретата ще отмине.
 
  Георги П.: – И през Плужек ТВ са минавали качествени предавания, като "Густо ми е, Велков". Обаче Велков го изгониха, щото направил репортаж против Митю Розата – Свещената крава на ПОТ.

  tisss: – Кофти е да изполваш стила на Грънчаров, мисля. Така подбиваш позицията си. Ап. Павел съветва по подобен повод. Нали четеш Библията!

  Георги П.: – Това е стилът на Ася Яламова, бивша сътрудничка на Евг. Тодоров, работила в Радиото, бивша шефка на Американското радио в Пловдив, бивша Пи-арка на Ахмед Доган и сегашна жителка на Ню Йорк, безпарична, желае да се върне тук***. Не само Библията, и Богомилската библия, книгите на Дънов, Хараш, както и Дао, и Руми са против тоя стил. Обаче нервите не издържат, когато си постоянен свидетел на свинщини.

  tisss: – Някога този стил на изказ използваше Радио Свободна Европа, и това беше тъпо, че им подбиваше имиджа сред интелигентната аудитория. Българите не сме проста нация. Тънкостта е да запазиш хладнокръвие, точно когато отсреща идиотът се е запенил от ярост. Когато пишеш или говориш през камера или микрофон, мисли си за готиния умен слушател, зрител. Нали знаем притчата за сеяча?! Гадът на това разчита – да слезеш на неговото ниво, и там вече ще те бие с шамари.

  Георги П.: – Отсега нататък само високо ниво! Като последното ми предаване за ПОТв, буквално "последното".

  tisss: – Девизът на чекистите вероятно знаеш: "Горещо сърце, но хладен ум!" Никак не си падам по ЧК, но не е зле да вземем онова у тях, което е положително. И не се заричай! Полякът антифашист Станислав Йежи Лец (1909-1966) за подобни случаи пише: "Не си пиши кредото по оградите на света!" – Убил е есесовеца с лопатата, с която е копаел гроба си, докато екзекуторът го чакал да удълбае изкопа.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 1 avg. 2023

Илюстрации:

- Преображенията на Бате Пешо Президента.

- Почетен гражданин на Древния Пловдив****.

–––

* Албер Камю (1913-1960), "Чумата" (1947), последните три абзаца:

  ...Откъм потъналото в мрака пристанище се издигнаха първите празнични фойерверки. Народът ги приветствува с възторжени викове. Котар, Тару, всички те, както и тази, която Рийо бе обичал и загубил, всички мъртви или виновни, бяха забравени. Старият астматик имаше право — хората си оставаха същите. Но в това се криеше тяхната сила и тяхната невинност и сега на това място, превъзмогнал цялата си болка, Рийо почувствува, че се присъединява към тях. Сред засилващите се викове, чийто ек се повтаряше многократно, докато стигне до терасата, и сред разноцветните светлини, увиснали на все по-многобройни гроздове в небесния простор, доктор Рийо реши да напише настоящия разказ, за да не бъде от ония, които мълчат, а да свидетелствува в полза на загиналите от чумата, да остави поне един спомен за несправедливостта и насилието, извършено над тях, и най-сетне, за да каже онова, което човек научава при бедствие, а именно — че у хората има повече неща за възхищение, отколкото за презрение.

  Но той все пак знае, че този разказ не може да бъде летопис на окончателната победа. Той свидетелствува не за друго, а за онова, което сам трябваше да извърши и което без съмнение бяха длъжни да извършат срещу насилието и неговото неизтощимо оръжие въпреки личните си терзания всички, които, не можейки да бъдат светци и не искайки да приемат бедствията, се помъчиха да бъдат лечители.

  И като се вслушваше в тържествуващите викове над града, Рийо си каза, че това веселие си остава винаги застрашено. Защото той знаеше нещо, което тази опиянена от радост тълпа не знаеше и което беше написано в книгите: знаеше, че чумният бацил никога не умира, никога не изчезва, че може да дреме десетки години в мебелите и бельото, да чака търпеливо в стаите, мазетата, куфарите, носните кърпи и непотребните хартии и че може да дойде ден, когато за нещастие и поука на човечеството чумата отново ще събуди своите плъхове и ще ги изпрати да умрат в някой щастлив град.

** Георги Гергов (1956) – местният княз, вж. https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/stroiteli-kapitalizma-georgi-gergov--mravkata-tsum.html 

***  Ася Яламова: "ГОСПОЖА ДОМУЗОВА" и "ШЕСТОКРИЛИ СЕРАФИМИ", вж. https://www.facebook.com/potv.eu/posts/10155650999906290/

**** Вж. https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/evgenij-todorov-fransoa-tryufo-ni-ojeni-s-neri-terzieva Бел.м., tisss.