вторник, 1 август 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1341.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1341.)

  Библията е послание, започва със сурови напътствия в Стария завет, и с детайлен преглед на човешките страсти и изкушения. Всичката мъдрост на живеене се свежда до това: Обичай, ей това е! – Аноним (1947)

  22 oct. 1999

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ


По Робърт Бърнс

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе, 
а пък проснали се неми локви езерно лъщят.
Събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 
сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Край контейнера с боклука двама просяци се сбиха 
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб. 
Ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 
и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем задушно, хем мъгливо като във квартално кино 
пред завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 
от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 
командирът полицейски строен, горд и звездочел. 
Той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 
плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Дъртата вдовица Кера с кокали и лук замери 
джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 
– Капитане, капитане, оле-мале що ще стане, 
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!
Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори, 
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд. 
Завоня екарисажно, ала туй хич не е важно – 
важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка
пред момичето, което търси своя принц у нас,
но мъжете сме си слепи – и печални, и нелепи
пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 2 avg. 2023

Илюстрации:
- Не зная нищо по-чаровно от влюбено момиче.
- Любовта е предизвикателство за скуката у нас.

–––
* Жените са просто подобрена версия, друга цивилизация, основана не толкова върху думи, колкото върху усет, чието друго име е интуиция и излъчване чрез мълчание и жестове. Не я слушай както говори, вгледай се в блестящите й очи, когато застане насреща ти или дявол я знае защо се сгуши в теб. 
С омъжено младо момиче край езерото Ариана зад Орлов мост в София (архивна снимка). Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...