Животът е по-силен от Смъртта, моля да не забравяш това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден – с мерак, по приятен начин, което значи: с любов! – Аноним (1947)
5 avg. 2008
ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ*
На една жена умираше мъжът й, с две думи казано, душа береше, а тя бе знойна, млада, тя цъфтеше и при шивача беше ходила два пъти, за да й вземе мерките, умел, да й приготви една хем траурна и хем прилична рокля.
Не понасям запуснати оклюмали жени, но този случай си е показателен и Боже мой, направо назидателен за драмата на онзи господин, който – лежейки в брачното си ложе, навярно си е въобразявал, че умре ли, съпругата до него ще положи живота си сред китки и дантели.
...За трети път тя при шивача тича и на шивача сръчен позволява сам да я съблича, за да й вземе мерките по-точно, естествено – съвсем непорочно.
И ето там, в ателието,
останали самички
сред куп от модни блузки,
костюмчета, полички,
пред старото нащърбено искрящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка свойте мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви.
И спусна се, извади от дъното на скрина една така-а-ава рокля, червена, от коприна – чак до петите дълга, с дълбоко деколте... И после седем нощи мериха я те.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 3 avg. 2023
Илюстрации: - Тя е създадена да украсява света, нали! - Ключът за ключалката все ще се намери.
–––
* От ръкописа на сборник текстове, който от 1999 г. е готов за печат, но никога няма да види бял свят, поради нехайство, или заради пари, които не му се ще да рискува при някой печатар измамник.
** Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с трите невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше горе, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, качвах се при съпруга й, който от мъж в разцвета на трийсетте си години се бе превърнал в сух скелет. Веднъж бъдещата вдовица ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в добро настроение, въпреки болките?" Казах й: "За какво си бъбрим ли... Ами бъбрим си за жени и за секс". Когато свалиха ковчега с изстиналото му тяло пред входа на блока, съседите му сложиха до главата ново тесте карти за белот и аудиокасета с любимите му гръцки песни, понеже освен бракониер по околните частни рибарници, където върлуваше нощем, беше и хазартен играч за пари, както и чудесен разказвач на ужасно цинични вицове. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар