четвъртък, 3 август 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1343.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1343.)

  Животът е по-силен от Смъртта, моля да не забравяш това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден – с мерак, по приятен начин, което значи: с любов! Аноним (1947)

 5 avg. 2008

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ*

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе знойна, млада,
тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
умел, да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не понасям запуснати оклюмали жени,
но този случай си е показателен
и Боже мой, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача сръчен позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено – съвсем непорочно.

И ето там, в ателието, 

останали самички
сред куп от модни блузки,
костюмчета, полички,
пред старото нащърбено искрящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка свойте мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви.

И спусна се,
извади
от дъното на скрина
една така-а-ава рокля,
червена,
от коприна –
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...
И после седем нощи мериха я те.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 3 avg. 2023

Илюстрации:
- Тя е създадена да украсява света, нали!
- Ключът за ключалката все ще се намери.

–––

* От ръкописа на сборник текстове, който от 1999 г. е готов за печат, но никога няма да види бял свят, поради нехайство, или заради пари, които не му се ще да рискува при някой печатар измамник.
** Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с трите невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше горе, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, качвах се при съпруга й, който от мъж в разцвета на трийсетте си години се бе  превърнал в сух скелет. Веднъж бъдещата вдовица ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в добро настроение, въпреки болките?" Казах й: "За какво си бъбрим ли... Ами бъбрим си за жени и за секс". Когато свалиха ковчега с изстиналото му тяло пред входа на блока, съседите му сложиха до главата ново тесте карти за белот и аудиокасета с любимите му гръцки песни, понеже освен бракониер по околните частни рибарници, където върлуваше нощем, беше и хазартен играч за пари, както и чудесен разказвач на ужасно цинични вицове. Бел.м., tisss

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1667.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1667.)     Да усетиш душата на този най-древен в Европа град не е така лесно. Защото може да ти се покаже ...