Народ се лесно не затрива. Генът си е
ген - сравни гетото с квартал и селище на българи. Над две хилядолетия са
минали, откакто Александър Македонски довлякъл с армията си предците на
днешните обитатели на гетата у нас, а те съхранили всички особености, които
отличават бита им от начина на живот при българите. Тъй че няма страшно,
кипналата по върховете на държавата пяна от отродници и мекерета на Big BrotherРеката на времето рано или по-късно ще отнесе. И тук
е моят оптимизъм на българин по нрав.Казваш: "Хич не искам и да си спомням за соца". Защо да се виня! Това бе част от живота ни. Оцеляхме ли? Оцеляхме. Даже имам спомени, когато съм бил щастлив, много щастлив, по-щастлив от днес, само дето не съм го съзнавал. – Аноним (1947)
26 dec. 1976
БАЛКАНЪТ*
В памет на Ася (1952-2017)
А някой ден на гости да ни дойде
Балканът с пропасти, брадясал с тръни,
открай докрай изпънал хоризонта,
до глезените във хайдушко биле... Представяш ли си малката ни стая
какъв простор, какъв размах ще вземе! Ще дойдат тук цветя и разни птици, животни светли, извори и сенки... Тогава пак ще седна по средата на нашите мечти и ще те гледам. А в ъгъла китарата ще свири напук на саможивите съседи.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Рlovdiv, edited on 17 maj 2023
Илюстрации:
- Зимата 1976/77 г. в Тригорци, Добруджа.
- В старата квартира бедни, но щастливи.
–––
* Текстът е писан в старата квартира, когато
живеехме четирима в ъгловата стая при родителите ми, които се държаха
отвратително с майката на двете ми дъщерички, а и силно се притеснявахме за
спокойствието на околните, когато канехме гости. На китара така и не се научих
да свиря, само си подрънквам, когато съм в настроение. Ася издъхна на 5 януари
2017 г. в пловдивска клиника, сестра й Дешка ме покани да отида с щерките да си
вземем сбогом с майка им. Не отидохме. Преди да издъхне в два часа след обяд,
пожелала да изгорят трупа й. Когато след седмица се обадих по телефона на сина
й Филип (1991), роден от втория й брак след развода, младият човек каза: "Мама ми заръча урната с праха й да не заравяме, а да остане там, където е
оставила сърцето си".
От сб. "Сутрин
рано" (1983) в тираж 1130 екз. изд. "Христо Г. Данов", Пловдив.
Бел.м.,tisss.
Моето поколение българи, родени и израснали в годините непосредствено преди или след края на Втората световна война, не сме изгубено поколение. Пред очите ни с участието на две и три поколения преди нас България се възмогна като феникс из скотобойната на нацизма и военния болшевизъм от периода 1939-1958 г. и от руините, включително с нашия труд и мерак, стана развита европейска държава. Кой с повече основание от моето поколение има право да свидетелства за над трите десетилетия целенасочени усилия на кресливи отродници и самозванци отечеството ни да бъде превърнато от държава с всичките белези за самочувствие в колониален суровинен придатък на мощния хищен банков и политически елит! – Аноним (1947)
"ЗНАНИЕТО Е РОБСТВО"
Културна дискусия или диспут, в който двама изявени демократи натриват носа на неколцина отвратително заблудени от руската пропаганда представители на стадото
Владимир Петков - Трашов*:
– Знанието е робство! Съвсем смислово невярно преведено от "Знай, это рабство!" Която заповедно-призивна форма се отнася за предходното изречение: "Захотел ты вождя – осторожно!" Истинният превод е "Знай, това е робство!" Сиреч, да си искаме вожд означава "да си искаме робство". Вероятно има и добри вождове, обаче, които работят не за поробването на народа си, а по-точно: не за превръщането му в хора с робска психика, както е сега в Путинска Русия, както е в Северна Корея, не знам дали не все още и доколко е в сила тази максима в Китай сега, във Виетнам, в Мианмар, в Куба и не се сещам къде още из Африка и Азия, доколкото е в сила същата максима... Която си има определени адресати, безумни и безразумни поклонници и религиозни молители, опростачени робски да мислят и чувстват от комунизЪма ни у нашенско, за съжаление. Все още ги има жалките комунни остатъци-отрепки, като необрулени от вятъра на промените листи. Николайчо, Бачу Колю, дет тукачка се подвизава, живото примерче на такова изкопаемо, дет си въздишка все още по Ленина и по Сталина. Ма, само той ли?! Виждам как хубавинко се сдушава той с Jores Бояджиевича, с всичките му негови въздухарски и не чак толкоз герои, витаещи из близкото ни пространство, че и с нАучния Георгий Пашевич, и с Лудия му пригласник се прегръщат и се целуват безсрамно нагло по темата на плюнките си. Не срамно ли и позорно?! Възмутително даже! 17 април 2023., 04:16 ч.
Цитат: "(...) Все още ги има жалките комунни остатъци-отрепки, кат необрулени от вятъра на промените листи Николайчо - Бачу Колю, дет тукачка се подвизава, живо примерче на такова изкопаемо, дет си въздишка все още по Ленина и по Сталина... Ма, само той ли й! Виждам как хубавинко се сдушава той и с Jores Бояджиевича, и с всичките му негови въздухарски и не чак толкоз герои, витаещи из близкото ни пространство, че даже и с нАучния Георгий Пашевич**, и с Лудия му пригласник се прегръщат и се целуват безсрамно и нагло все още по темата на плюнките си. Не срамно ли и позорно? Възмутително даже! Владимир Петков - Трашов".
– Поне да не се лигавехте с изкълчения език на пролетарската си омраза по подобие на "философа-психолог от Долна баня", г-н Трашов... Да уважаваме българската реч! Отродничеството с лигава реч се започва. Георги К. Бояджиев, 17 април 2023.
– Таваришч Бояджиевич изисква сички ние да пишем еднакво и да мислим еднакво като него. Щот той жив класик на словото... Вижте как си пише не само датата, но и часа, и минутата, в която геният му сътворил поредната си мерзавщина, та бъдните поколения да знаят и да не се чудят... Велик е он, нали така! 17 април 2023.
Бачо Кольо:
Цитат: "Междувременно онзи ден от Австралия дойде любопитно съобщение: Делегация от австралийски аборигени посети Руското консулство в столицата Сидни да изрази подкрепа за специалната операция за денацификация на Украйна и подари на Руския консул кожа от кенгуру в знак на уважение. Очаква се създаване на австралийски клон на Международното русофилско движение".
– Трудно е да си представим как "агентите на Кремъл" са търсили туземци, скитащи се из австралийската пустиня, да ги принудят да излязат в подкрепа на Русия. Просто американците омръзнаха и на аборигените... А пукнатините от разпадането на Стария свят достигнаха и колибите на местните жители на Зеления континент. И аборигените, слава на Бога и слава на австралийските божества, разбраха. 17 април 2023 .
– Глупостите и лъжите на руската пропаганда, клети ми таваришч Колю, нямат край! Интересно е, че си зомбиран тъй яко, че още им верваш. А е жалко, че не сфащаш, че те правят на пълен идиот. 17 април 2023.
Владимир Петков-Трашов:
– Jores Бояджиев, не се усещаш, че си въздухар тъжен, щом отдаваш предимство на формата пред съдържанието в обикновения живот. Първо! Второ: Ти не си се научил и на преклонната си възраст – с годинка си само по-младичък от мен... да я тълкуваш истинно, вярно и правилно, дори по специалността си БЕЛ****, видно от коментарите ти, що остава за философията и другите езици, техниката и технологиите. Не че имам претенции да те надминавам по ученост в тези области, но съм практикуващ – излиза отдавна, което си е малко и с тъжничък оттенък; дисциплината: оценка качеството на знания, колкото и претенциозно да звучи, разбира се, и не само. Трето: Да те светна, че формата има известно и даже признато в някои негови клонове предимство пред съдържанието единствено и само в изкуството... А в практичния и обикновен живот има стигащи и до чистия камуфлаж, лъжа, идиотизми и роли, и размери. Например, в рекламата и в търговията, освен и в някои коментари. Четвърто, Jores... От казаното следва, че да използваш – както си се решил геройски тук, да ми правиш преценка на съдържанието чрез формата на изказа е кауза пердута! Съгласен ли си?! Де ще идеш!
А пък за Николайчо Белчев, Бачко Кольо, Николай Тодоров и т.н. какво да кажа! Ще използвам пак разговорния сленг: Ти си чудна комунна за съвремието, недопустимо чудна – но ясно за демократите, си силно заблудена оФца, г-н Белчев! Ни повече, ни по-малко! Нито английска, ни да кажеш австралийска мериносова, ни новозеландска. Черна ли, червена ли или бозава... Ясно е, че си байганьовска класическа българска офца! Бачо Кольо, ма слушай, гледай и украинските СМИ***** ве, остави ги тез руско-гьобелсови простаци и чудовищно-чутовни пропагандни лъжци, зомбировачи, явни престъпни обесници! Ако ме послушаш (в което почти не си вярвам на надеждата), ще наблегнеш на Юрий Швец и на Игорь Яковенко, разкошно културни анализатори. Ами Александр Невзоров, Пионтковский, Фейгин, Жирновь, от украинците – Олег Жданов, Свитан! Мръдни в развитието си, ве! Отчайваш с идиотското си комунофилство, бих го нарекъл, а не толкоз русофилство и путинофилство, макар генезисът и пъпът им явно в Мацквата****** да са ти останали незахвърлени скъпо-споменни, ама и силно зловредни за разумните българи, защото са срамни, позорни и несъстоятелни... А ти продължаваш ли, продължаваш да си ги вееш. То май почти същото е относимо и за Jores Бояджиев – за повечето от неговите нещастни геройчета-фалшиментчета, чрез които се опитва да прокарва Анти-Грънчаровите си идиотизми. За което искрено ви съжалявам! 18 април 2023.
Цитат: "...Бояджиев, не се усещаш, че си въздухар тъжен, щом отдаваш предимство на формата пред съдържанието в обикновения живот. Първо! Второ: Не си се научил и на преклонната си възраст – с годинка си само по-младичък от мен, да я тълкуваш истинно, вярно и правилно, дори по специалността си БЕЛ, видно от коментарите ти, що остава за философията и за другите езици, техниката и технологиите. Не че имам претенции да те надминавам по ученост в тези области, но съм практикуващ, излиза отдавна, което си е малко и с тъжничък оттенък, дисциплината Оценка качеството на знания, колкото и претенциозно да прозвучи, разбира се и не само".
– Уважаеми Трашов! Внимателно прегледах Вашия фейс-профил и реших, че сте и талантлив, и неслучаен човек. След последния Ви обстоятелсвен текст обаче виждам как съответствате на фамилното си "Трашов" (от английското trash – боклук). Дано да греша! Георги К. Бояджиев, 19 апр. 2023.
– Съвсем сигурно е, че грешиш. Няма как да не грешиш. Щото ти самият си отдавна сгрешен. Разбира се, няма как да го разбереш. Г-н Трашов ти го каза добронамерено, опитвайки се да ти помогне съвсем по човешки. Обаче ти, овладян от маниите си, не пожела да вникнеш и да разбереш. И така пропиля шанса си да се поочовечиш малко, да стъпиш на земята. Щото си обладан от болестите си. За тях дори това, че си дърт, и то не те оправдава. Дъртите би следвало да помъдряват. Някои, обаче, очевидно и за съжаление, съвсем оглупяват. Стигнал си до крайна мизантропия в своята самота. Осъзнай се малко! Не си единственият човек на тази земя. 19 април 2023.
– Професионалният лицемер, доносник от комунистическо котило Грънчаров е като гомнарски бръмбар – докоснеш ли го, смърди. Георги К. Бояджиев, 21 април 2023.
– Разболя се от мъка, злоба и завист. Засрами се малко де, таваришч Бояджиевич! Срам поне малко немаш ли?! Нали уж беше учител... На какво си учил учениците, ето това си спомни де! 22 април 2023.
– Родът, потеклото му – кърваво-червено, той мрази червените. Важи за отродници, които се писаха първи демократи след Десети ноември 1989 г. у нас... Вгледайте се в биографиите им на новоизпечени защитници на европейските духовни ценности, като Иво Инджев, Евгений Михайлов и пр., да сте наясно с личните им духовни ценности.
Бащата на баща ми, бащата на баба ми Невена от Перущица (майка на майка ми), по-големият от двамата братя Керемидови от Калугерово, Пазарджишко – загинали като бойци от Хвърковатата чета през Април 1876-а, носят името Георги. Тъй че това име е неслучайно в моите два рода. Честит Гергьовден на всички българи! Отродниците газ пикаят, както сполучливо се изразява г-н Иво Инджев, гневен, че България празнува Празника на храбростта. Аман от мекерета на "духовните ценности" и политическия елит на Западна Европа и Щатите! Ще дойде и за вас Видовден, рожби кресливи на червената номенклатура на бившата БКП, от доносници и офицери на страховитата Държавна сигурност пребоядисали се в най-първи демократи след Десети ноември. Георги К. Бояджиев, 6 май 2023.
– Ний всинца плачем!!!... Каква чиста и непорочна душа има таваришч Бояджиевич, поклонник на таваришчите Волен Сидеров, Копейкин-Късопишуркин, Путин! Да живей Рассия! Смерть Европъй! 6 май 2023.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 16 maj 2023
Илюстрации:
- Гражданинът Петков - Трашов (1946).
- Философът Грънчаров от Долна баня.
–––
* Из "Писмо на гражданина Петков-Трашов до Пловдивския окръжен съд":
Възмутен, омерзен и потресен съм от повторното политическо дискриминационно, а убеден съм на основата на личния си абсолютно подобен житейски опит, че е с престъпно организирани от директорката Анастасова доказателства: уволнение на учителя, писателя, блогъра, новатора, радетеля за действителна промяна към по-добро на образованието в татковината Ангел Грънчаров! Което знам, следя и коментирам в и от общуването ми с блога му. И защото вярвам, дълбоко съм убеден, че г-н Ангел Грънчаров честно и почтено споделя истината за учителския си живот. Считам за изключителен късмет деня, откакто направих откритието за себе си, че съществува тази светла и за българското образование, не само техникума и за Пловдив личност! Как така Съдът ще повярва на очевидно изфабрикуваните доказателства на Анастасова, дълбоко неуважаемата, защото е очевидно силно отмъстителна директорската особа, защото са, дълбоко съм убеден, престъпно събирани с помощта на насъсквани или поощрявани с бездействието й ученици!? Или с помощта на зависими от нея слабохарактерни лъже-свиделки! Как така Съдът ще повярва на тях, а ще пренебрегва моето (мнение) и мнението на зрелите почтени читатели, почитатели, сподвижници (...) и радетели за напредъка на Българското образование, а пък и искрени приятели на Ангел Грънчаров, които заставаме зад неговото дело и работа, които познаваме от всекидневното си общуване с тях!?
** Георги Пашев (1980), преподавател в Пловдивския университет.
*** Внук на основателя на комунистическата партия в Долна баня – Владимир Грънчаров. В желанието си да се хареса на една от водещите политически формации в Народното събрание, внукът чрез фотошоп се е подредил до лидерите, като се е монтирал на мястото на ген. Атанас Атанасов. Меракът какво не прави!
**** Български език и литература (БЕЛ).
***** Средства за масова информация (СМИ). Бел.м., tisss.
Колко лениво тече времето! – мислех си като 11-12-годишен хлапак вечер в леглото, останал сам в тъмното. Кога ли най-сетне ще стана голям! О, как бързо отлетяха тези години! – мисля си вечер половин век по-късно в леглото пак останал сам в тъмното. Всеки случай, самотата е присъща и на хлапака, и на стареца, нали? – Аноним (1947)
15 maj 2023
ПОГАЖДАЙТЕ СЕ СЪС СЕБЕ СИ, МОЛЯ!
СЛЕД ШОУТО С ВЗРИВЕНИЯ ЕДВА ЛИ НЕ ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА БЪЛГАРИЯ, наложи се поука от атентата (?): "Сам каквото си направиш, и Б.Б. не може да ти го направи!"
"Бомбата" на шосето покрай Ярема, която пукна фара на бронирания автомобил на главния прокурор, одраска няколко тъкмо цъфнали крайпътни джанки, но ще отеква дълго по върховете на Съдебната ни власт. Истинското местопроизшествие вече над трийсет години е извън вниманието на обществото, това позволява на обитаващите там персони в местопроизшествието (с малки изключения) да стоят необезпокоявани.
ТЪМНОСИВ КАСКЕТ, ИЗПОБЕЛЯЛА БЛУЗА, ДЪРЗОСТ В ПОГЛЕДА ГОРИ – Да заповяда следващото каменарче с големия свой чук! Па както са тръгнали, за да не им напомня за унизителното "османско присъствие", да вземат да изчукат от местности, градове, села и паланки всички паметни плочи на загинали от присъствието глупави нашенци.
Рожби на вчерашната наша червена номенклатура много мразят да им напомнят как кариерката си дължат на СеСеСеРе и БеКаПе... Питане: Поради что най-кресливите от типа Евгений Михайлов, Иво Инджев и вся остальная демократичная аристокрация са все възпитаници на Съветската висша школа, до която само рожбите на яки партайци можеха да се докопат някога? Разговарял съм с някогашни концлагеристи, оживели в в курорта Белене, огласил съм лично до мен от тях изпратено писмо от 1990 година*, и никъде там не открих това чувство за мъст и ненавист, както у кресливите мамини рожби на силно омразната им от трийсетина години насам БеКаПе. Що тъй бе, Миме?
НАШАТА "ЛЕГЕНДА" ЧУДЕСНО НАПОМНЯ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ НИ ОТБОР ПО ФУТБОЛ – Господ здраве да му дава на господин Боби Михайлов!... Както казва хлевоустият Венци Стефанов, шефът на софийския футболен клуб "Славия", разтърчали ми се по зелената морава едни "нашенчета", като брикети тъмнички, лъскавки, татуирани и с плитки, обички, мъниста и кукуригу най-горе върху остриганата с форма на четка за дъски кратуна, бетер индиански воини. Голяма работа сме на футболния терен!
САМО ДА ЗНАЕТЕ КАКВИ ЛУДЕТИНИ БЯХА – Естествени, чудесна женственост и чар!
Пък мъжът на снимката силно ми напомня за Богдан от Перник – единия от двамата ми съквартиранти студенти, когато преживяхме тримата общо за 30 лв. наем в мазето на готини дървени шопи в столичния квартал Герена лютата зима на 1967-1968 г., на ул. "Георги Гачев" № 20. Наоколо беше дивна смрад. Кокошки, улични песове, котки, прасета и огромни плешиви тлъсти плъхове ровят из купчините боклук и сгурия край канал с помия, отвъд който денонощно тракат машините на предачна фабрика нейде отсам коловозите срещу Подуенската гара.
Богдан от Перник и Пешо от Кубрат бяха вече печени петокурсници, основно нощем си готвеха дипломната работа – нещо от областта на биохимията. Пешо от Кубрат бил спринтьор, обаче единият му крак по-къс, та като си върви, главата му мърда нагоре-надолу. Зарязал си спорта заради учението. За авторитет беше окадил с огромната си маркова лула мазенцето с нисък таван, та воняхме като коминочистачи. Обувките му, подредени в четири редици върху избеляла черга, вероятно довлечена от родния му Кубрат, заемаха една четвърт от избичката ни. Физиономията му бе на вечно ухилен майтапчия. Богдан от Перник си пушеше нормално цигари вносни, Дънхил или нещо подобно, мязаше силно на италианския актьор Марчело Мастрояни. Учтив, възпитан, с обноските на лорд, винаги гладко обръснат и подстриган, за разлика от Пешо, който неуспешно няколко пъти си пускаше брада и мустаци, с които придобиваше вида на зловещо ухилен мексикански побойник-изнасилвач, типаж от американски уестърн.
Богдан от Перник бе класически мъжкар хубавец – мечтата на всяко маце през онези гладни романтични студентски години, когато напористите провансалки от курса ни по Българска и Славянска филология бръмчаха и пикираха по евтините кафенета на булевард "Руски" от Университета чак до ЦУМ, по улица "Раковски" и по "Графа" (ул. "Граф Игнатиев") – улицата с шкембеджийници и закусвални на крак, в една от които веднъж се натрових с превтасал шницел. Онзи декември на 1967 г. се оказа мразовит. Отвикнал от казармения живот, дето всичко ти е бир таман с всичките шест армейски устава, трябваше сам някак да се спасявам в мечтаната, но враждебна София, докато след четирите години следване и престой в столицата, снобският живот тук толкова ми отесня, че зарязах последната си интимна авантюра с облекчението на същински пловдивчанин, за когото пъпът на Европа и на Вселената е Пловдив, само Пловдив и никой друг град, никакви там Рио де Жанейро, Лос Анжелис, остров Пукет, Канарските острови, Бали-Бали, перлата на Близкия Изток Бейрут и проч. не важат пред тръпката да си част от мудния наглед, мързелив, но с остър взор древен Пловдив.
Всичко хубаво, но в първи курс бях все още непушач, а двамата петокурсници така кадяха в мънзъркото стайче нощем, че неведнъж ми се случваше сънен да се втурна към прозореца, който бе наравно със задния двор с кокошките и свинята на шопите, да разтворя широко двете му крила на този прозорец и да дишам, да дишам, че да се надишам с мразовития чист въздух на сврялото се между планини Софийско поле.
Богдан от Перник, за разлика от разнокракия брадясал като козел Пешо от Кубрат, се бе обзавел с любовница, красивата, интелигентна на вид Росица, която поне три пъти седмично през декември и януари го посещаваше в мазето на шопите. Пешо от Кубрат ходеше по това време да спи у приятели. Свил се надве в отсрещния вход на новичкия жилищен блок, двайсетина метра насреща, премръзнал очаквах да светне лампата в мазето, прозорецът широко да се отвори, което за мен бе знак, че нашият Марчело Мастрояни и милата Роси са тръгнали да се изпращат доволни и щастливи, та като лалугер след тях да се вмъкна в умирисаната на прясна любов (в сексуалния, буквален смисъл) изба и с плонж, треперещ от студ, се хвърля в леглото, както съм с балтончето и патъците. Кой може да ми върне онези два часа зъзнене във входа на жилищния блок, вперил очи в тъмния прозорец, кой?! Златни спомени са това! И вече не с погнуса поглеждам към онези плешиви тлъсти плъхове от вонливия канал срещу предачния цех, а като към нещо много лично, което няма как някой да ми отнеме.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 14 maj 2023
Илюстрации:
- Каквото сам си направиш, никой не може!
- Снимка в дипломата ми от Университета.
–––
* Вж. "Обръщение към демократичната общественост
в България", копие: До гл.редактор на вестник "Демократическо
знаме", бр. 2 от 29 май 1990 г., Пловдив. Подписан е този документ с дата:
Карлово, 21 май 1990 г. от бившите лагеристи и политзатворници Господин
Тачев, Христо Велинов, Иван К. Петков, Матю Астаржиев, Матей Недялков, Митко В.
Цолев, Величко Канев. "Безкрайни са злодеянията на комунистите в
България. Историята вече е произнесла справедливата си присъда, и това е
единсттвената утеха и удовлетворение на страдалците. Ние не снемаме
отговорноста от всички членове на БКП, които продължават да са членове на
БСП" И малко по-нататък: "Репресираните от комунистическия
режим са против всякакви привилегии и лични облаги". Бел.м., tisss.
Колко лениво тече времето! – мислех си като 11-12-годишен хлапак вечер в леглото, останал сам в тъмното. Кога ли най-сетне ще стана голям! О, как бързо отлетяха тези години! – мисля си вечер половин век по-късно в леглото пак останал сам в тъмното. Всеки случай, самотата е присъща и на хлапака, и на стареца, нали? – Аноним (1947)*
04 sep. 2005
СЕДЯХ НА МАСАТА САМ
Завръщане – това е Историята. Завръщането успокоява, пренарежда стойностите. В спомена и горчилките са лечебна сила; преодолели сме тези горчилки, следователно подтекстът е, че мисията ни продължава, така че има защо да продължим да живеем. Важното предстои, потруди се да го постигнеш, въоръжи се с настойчивост по пътя, който си поел, но и със смирение! Отдаваме почести на Успеха, но Пораженията са ни по-важни, бих казал – далече по-важни, защото в тях са големите поуки. Застрашени сме обаче да затънем в блатото на някое славно поражение; и затова прави изводите си, но бягай от излишни мъдрувания! "Само това открих – съжалява Еклисиаст (7:29), – че Бог направил човека прав*, а човеците се впуснали в много мъдрувания."
Млада жена с бебешка количка съглеждам от южната си тераса, та се замислих: тази майка с бебчето долу – вървейки по улицата, е много по-нужна от мен, мъдруващия с писало в ръка пред своя бележник. Такива съпоставяния непрекъснато трябва сами да си ги вършим, че имат свойството да ни отрезвяват. "Елои, елои, лама сабахтани!" (Боже, Боже, що си ме оставил!) – думи на разпнатия Иисус**. В преломни моменти от живота си подобна фраза кой ли не е изричал, обърнал поглед към представата си за Свръхсила в Небесата над нас. Другото име на тази Свръхсила е съвест, или още по-точно казано: Нравственост.
Относно стила на изразяване: чрез дела, чрез изречено, чрез писано слово, жестове и пр. "Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, вие с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си" – от евангелието***. – Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено и да знаете как да отговаряте всекиму." Например, мисля си: Защо трябва да нападам онези двама, които приех за приятели, а те ме подлъгаха да си загробя книгата? Защо да ги нападам и съдя! Нали за всекиго от нас делата му най-силно свидетелстват?
В поезията има омая, която се излъчва от съчетаването на думите, но не от самите думи, а от нещо едва доловимо, и по-точно казано: от тишината между думите.
...Какво вълнуващо преживяване, каква разкошна рамка са косите за твоето лице, Любима! И не зная захласът откъде ли иде в този ден...
(От текста ми "Дуенде");
...Най-после с теб! Тъй нежна е нощта, на своя трон Луна щастлива свети... Но долу не поглежда тя – небесен дъх, в треви и мъх оплетен, едва неясен зрак насам довее...
(Джон Кийтс, от "Нежна е нощта");
...И тъй, с лице във капки, тъй млада, лека, свежа, изтича и се хвърли в ръцете на младежа, укрил се в един вход. И аз видях отсреща прегръдката ви нежна, целувката гореща... Макар за миг видени, макар и отдалече, щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече...
(Жак Превер, от "Барбара").
Великите умове и личности на човешката ни цивилизация присъстват между нас в строго закована възраст. Христо Ботев изглежда петдесетгодишен, всъщност загива в двайсет и деветата си година. Сократ изпива чашата с отвара от бучиниш (отрова), когато е на седемдесет и две, но в представите ми е около четирийсет и петгодишен, може би заради стила му на общуване – заядлив, подигравателен в своята дяволита ирония към опонента.Гай Юлий Цезар бил съсечен в петдесет и шестата си година, а Октавиан Август живее седемдесет и седем години; но в представите ми Цезар е кой знае защо по-възрастен от едва възмъжалия Октавиан Август. Александър Велики е отровен, когато е трийсет и тригодишен, на каквато възраст бил и разпнатият Иисус, а Данте Алигиери приема трийсет и третата година за средата на живота... Излиза, че за флорентиеца Данте човешкият живот се изразходва като енергия до шейсет и шестата година. После какво следва, какво иде след шейсет и шестата година, великият Данте не ни е казал. Френсис Бейкън умира 61-годишен. Лудвиг ван Бетховен живее 57. Наш Петко Рачов Славейков – 68. Джовани Бокачо – 62. Свети Тома Аквински, когото живо си представям как върви, без да ги съсипе, по цветята в идеално подредените Райски градини, си отива от грешния ни свят 49-годишен. Ами Платон! На Платон годините му са 80. На тази възраст издъхва и Имануел Кант. Рене Декарт приключва земния си път 54-годишен. Свети Августин – на 76. Георг Фридрих Хегел – на 61. А Аристотел – на 62. Джордано Бруно – на 52. Св. Иван Рилски до седемдесетата си година спи в пещера, в т.нар. Рилска обител; роден през 876 г., издъхва на 18 август 946 г. След две седмици е 18 август, това пък защо ли ми е да знам?! Години по-късно на тази дата ще се роди моят внук Борислав от по-малката ми дъщеря Надя.****
Борис Ненков Ангелов (Борис Дявола) – дядо ми по майчина линия, е роден в 1900 г. Умира 72-годишен. Били две деца – Борис и Мария. Името Борис вероятно е в чест на първородния син на княз Фердинанд, самообявил се за цар на 22 септември 1908 г. Синът на Фердинанд е бъдещият Цар на всички българи Борис ІІІ, роден през 1897 г. Каква ли еуфория движила нашите хора в далечната 1900 година! Бащата Ненко най-първо кръщава с името Борис, а сетне следва традицията да кръщава на родителите си – втората си, женската рожба, кръстил на майка си Хубавата Мария от Калугерово. Сестра му на пазарджишкия ми дядо наричах огласяйки с детските си крясъци цялата уличка "Тунджа" наоколо: Бабо-лельо Миче-е-е! Точех лиги по сочните черни черници в двора зад металната портичка, че имаха зла кучка, дребната Соня с рязана опашка.
Чаровната Мария, когато е едвам 16-17-годишна, изкушила нахаканите чапкъни от съседните на Калугерово турски махалици да се явят в дома й, въпреки че била вече омъжена за Ангел – кмета на селището, при това и с шестмесечно сукалче на ръце. В онези времена, между другото, рожбите сучели, докато сами се не отбият от майчина нянка. Димчо Дебелянов (1887-1916), например, до 12-годишен, когато се прибирал от училище и заварвал майка си сред комшийките от махалицата надвечер на приказки, викал я зад портата... да сучи. И съседките приемали това нещо, макар ситничко да се кискали в шепи. Нали имаме стара приказка за момък, що сукал двайсет и пет години. Този Динчо (както му е асъл името) навярно затова ще да е станал юнак над юнаците. Много мляко, много нещо издоил от майчината гръд! Гъвкава като копринен конец е, но и алегорично звучи темата за майчиното млякосред нас, българите по кръв и ген.
Невена (1899-1963) баба ми от Перущенския ми корен, имала по-голям брат Гълъб и сестрица по-малка на име Цвета. Тази леля на майка ми я помня с веселите й оченца: винаги усмихната, вгледана сякаш в нещо много важно вътре в себе си. Гълъб е най-големият. Невена е втората рожба на Гочо и Спаса от Хаджитрендафиловия заможен род, изклан от придошлия нахъсан башибозук, слязъл от Родопите след въстанието на перущенци от Април 1876. Петгодишния Гочо (Георги) бездетен турчин го отървал.
"Героите са омесени от все същото тесто, ала притежават способността да правят избор с духовна уравновесеност и трезв самоконтрол" – мисъл на Джек Лондон (1876-1916). Стефан Стамболов (1854-1895) е посечен от двама идиоти с кавалерийски саби. Клан-недоклан сред София! Представям си мястото, точно срещу входа на сегашния Театър на армията, или както е там сега името. Бил 41-годишен. Жена му Поликсени е с цяла глава по-висока от него; преживявала любовен роман с учителя по френски на дъщерите им. Стамболов бил дребничък на ръст, мургав, набит, а тя била едра жена, ръст над среден, с големи тъмни очи, сдържана, прибрана, ама говорът й... Говорела на пресекулки, с къси изрази, прекъсвани от бая длъжки паузи.
Големият държавник (най-великият, който България помни) имал гаден адет с 16-годишни момета да се търкаля из храстите край някогашна София... Безскрупулен в личния си живот, още от 12-годишен търновският хъшлак е очарован от калофереца Христо Ботйов, шест години по-възрастен и също така склонен да се възторгва, па и физически да се наслаждава на женските прелести, когато задирял знойно жените с еротични жежки писма. Някоя си Цура, пищна сръбкиня, се мярва по някое време из кореспонденцията на великия национален поет и войвода (застрелян в гръб от свои), и вестникар. Само дето не се е киприл като по-сетнешните, че е поет, а напомня, че е газетарин (вестникар, демек).
Изобщо, мъжката сексуална енергия като да е неотделима част от структурата на характера у значимите духовни личности. И друго досега ми прави впечатление: За да постигне нещо в този свят, у всекиго като че ли без изключение откривам и нещо свръх – лудост на желанието да отидеш докрай, да не спираш насред път и да не се окайваш, когато носиш кръста си към Голгота над своя Свещен Йерусалим – същия Йерусалим, чийто жители ще те съпровождат с плач и любопитство, докато жив те разпват, а сетне всеки от тези силно чувствителни люде ще се върне в имота си при яденето, пиенето и челядта, огрян от вътрешна светлинка, че това не се е случило с него. Човешки ми ти работи!
10 avg. 2005
От пет и половина съм кацнал на компютъра. Ръкописът "Порто Фино" като че най-сетне ме хвана: изпитах тръпка на влюбен. В сферата на любовните авантюри обаче при мен е суша. Сърцето е ловец – слухти и дебне, търси, вглежда се в женския свят наоколо; ала онези, които ме изкушават, вероятно са в друг свят, в друго измерение, та ги не виждам. Врачката Люба от близкото покрай Пловдив село Първенец миналия октомври ми предрече, че по-продължителна връзка повече няма да имам... Полечка кървя. Удържам постигнатото дотук, но атавистичният глад за романтична сексуална вакханалия не престава.Може ли да си пълноценен творец, ако не си мъж (или жена) в най-най-сексуалния смисъл?!
И къде е това момиче, не го съзирам. Обзет съм от амбицията да видя отпечатани в книга двата ръкописа: "Историйките на ученика Ламски" (както е пълното заглавие на тези 496 страници с анекдотични сюжети) и сборника с игриво-печален текст в мерена реч "Порто Фино" ("Последно Пристанище".Всичките ми усилия, цялото ми внимание е в тази посока, и надявам се, като награда, ще се появи едва тогава и Тя – голямата и неосъществена идея за вълнуваща с чара и интелекта си изкусително жизнена Ева.
Четири лястовици на около метър-метър и половина от походната маса, която съм разпънал на балкончето, си подреждат перцата. Тези дни България преживя няколко големи наводнения. Марица изпълни бреговете почти до вътрешните предпазни диги на 300 метра от жилищните ни блокове, но вече се отдръпва полека-лека в старото си леговище. Въпреки порутените кирпичени къщурки на циганите и въпреки отнесените пътища, рушнати мостове и разбутани жп-линии, животът отново поема по обичайния си древен талвег. От само себе си упорито и смирено някак раните от опустошението заздравяват. Велик си, Живот!
Вчера рано подир обяд наминах към училището, пихме кафе за десетина минути в барчето срещу училищната сграда с колежка от началните учителки... Нямахме какво да си кажем, просто бяхме разумни, учтиви двама, мъж и млада жена – колеги и нищо повече. Като й звънна джиесема, заприготвя се. Извади огледалце, червилце, кутийка руж, миниатюрна четчица за туш. Обяви, че ще дойдат да я вземат с лека кола откъм парадния вход на училището, и си тръгна. Обърнах се гърбом – да не я гледам как се отдалечава. Не знам защо го сторих: обърнах пластмасовия стол с гръб към улицата, към училищния двор, към такситата срещу кафенето и към целия шарен свят.
Седях сам край масата с поизпразнената порцеланова чашка кафе и всичко като да бе най-нормално, съвсем в реда на нещата. Такива като мен стотици и хиляди мъже и жени самотни са седели и пак ще седят край някоя маса в някое мърляво кафене или изискан ресторант с идиотски неприятния въпрос "Аз какво правя тук?"Изгорих още една цигара, допих кафенцето и поех към къщи, към любимата госпожица Китайската роза, при милите приятелчета – отглеждащите шумната си челяд Врабци и Лястовици, към моята пещера, обител или мъжки манастир и при компютъра, кажи-речи, досами леглото ми в спалнята. Защо ли реших, че и тази нощ непременно ще сънувам цветни сънища: нещо, което отдавна не ми се е случвало! Къде ли е онзи нетърпелив хлапак!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 14 maj 2023
Илюстрации: - Самотата при жените е различна от нашата. - Биологичният часовник с изтичащото време.
–––
* В смисъл: правилен, годен да се справя сам в живота.
** Евангелие от Марко, гл. 9, ст. 50.
*** Ап. Павел до колосяни, гл. 4, ст. 6.
**** Внукът Борислав е в петнайсетата си година днес, в 2023 г., но си имам и една лудетина – правнучката Виктория, която от 8-годишна вече, научавам, се изявявала като водач на бойна рота. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.png)
.jpg)
.png)
.jpg)
.jpg)
