петък, 10 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (828.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (828.)

  Питайте и разпитвайте своите стари, докато са живи и са с акъла си. Човек, който не си знае джинса и не се вълнува от чешитите в рода, изчезва, сякаш никога не е живял. – Аноним (1947)

  11 dec. 2021 

ДЯД ГЬОРГИЩЕ*

  Бащата на баща ми – дядо ми Георги, на когото нося името, цял живот бил бирник в Харманли, а семейството му – най-бедно сред живеещите в махалицата. Не пушил, по жени едва ли ще да е тичал, че жена му, баба ми Динка (Господинка) го държала доста изкъсо, доста строго. Откъде съдя ли! Когато му се случвало да се види с някоя пара, той, дето не можел да носи на пиене, след две чашки от 30 драма** разредена ракия връзвал кънките и със замах плащал пиенето на всички в кръчмата, след което му геройство урсуз Господинка врътвала ключа на бедната къщурка и срещал утрото, полегнал зъзнещ върху черджето, в което петимата му сина си изтривали нозете. 

  И не ми е по сърце писателят Елин Пелин (1877-1949), автор на разказа "Андрешко", баш по тази причина. Защо е уводът дотук! Същият чешит, бедният бирник от глухото Харманли, реших, че е бил всъщност истински визионер, когато заклевал петимата си сина да не се занимават с политика, а да си гледат жената, децата, къщата, занаята, но от политиката да бягат като дявол от тамян, че политиката, поучавал ги мъдро, това е мръсна работа за нечистоплътни хора. Днешна България не е някакво изключение от лично мое откритие за вредата, която политиците изобщо навсякъде по света нанасят върху нормалното човешко общуване за радост от живота сред съседи и с приятели. Васил Левски, мисля си, не е бил политик, а будител на народ, унижаван в течение на половин хилядолетие. Да беше истински политик, едва ли да сме го ценили, та да ни е национална икона, образ, подобен на Богочовека в плът, разпнат на хълма Голгота.

  Аман от търговци в Храма, драги почитатели на европейските духовни ценности!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа


Plovdiv, edited on 11 dec. 2021

Илюстрации:
- Георги Димитров Бояджиев (1885-1956).
- Апостолът, когото отродниците отричат.
–––
* Така ме нарече, силно разочарован, моят баща мълчаливият Кирил, когато чу, че съм решил да се оженя за момиче от Добруджа. "Дяд Гьоргище! Какво ли се е разпищолил в онази там негова Добруджа?"
 ** 1. Старинна мярка за тегло, равна на 1/400 (една четиристотна) част от оката (1 ока = 1283 грама или 1225 грама); един драм тежи 3,2 грама.; 2. Тежести за мерене на тегло; грамове; 3. прен. Незначително и твърде малко нещо. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (827.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (827.)

  При натиск, според материала: един се смалява, друг израства. – Аноним (1947)

  4 noe. 1974 

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче!
А колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат...

Минава
нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева –
онази, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче

и казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!
*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 dec. 2021

___
* Тези дванайсет реда са отговор на разни неблагополучия, меко казано, мои и на семейството ми, след като жена ми, обезверена от напразни усилия да си намери редовна каквато и да е работа в родния ми град, съвсем се беше отчаяла. Живеехме бедно и в непрекъснати притеснения, ала живеехме, макар и не безопасно – жена ми се трови на два пъти. Поетът Михаил Берберов (1934-1988) на именния си ден през далечната 1979 г. пожела да му посветя този текст, а майката на дъщерите ни Ася (1952-2017) ми се сърдеше, защото "то си е баш на нас посветено", както казваше. Видя бял свят текстът едва в сборника "Сутрин рано", изд. 1983 г. на издателство "Христо Г. Данов".

Катя Митова (1951)

** Вж. Свилен Панков, "Сутрин рано... много рано", в. "Литературен глас" от 28.VІІІ.1983 г. и Катя Митова, "Далече от поезията", в. "Литературен фронт" от 7.VІ.1984 г.: "Лирическият аз в тези стихотворения е монолитен и единен, без никакви вътрешни противоречия – той е белият, а светът около него е или черен, или сив. Към черния свят той се отнася с презрение, към сивия – със снизхождение" и пр. Авторката на тези редове днес живее и работи в Чикаго, професор е по литература, силно уважавана интелигентна дама в местното общество на българи-емигранти; не обичала да си спомня периода, когато – вярна на БКП в лит.критиката, следва указанията на главния цензор по време на соца Георги Джагаров (1925-1995), борец срещу т.нар. идеологическа диверсия. Бел.м., tisss.

четвъртък, 9 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (826.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (826.)

  Пази ме, Господи, от хора, които съм смятал за приятели; от враговете мога и сам да се пазя! Предателите се появяват в живота ни, за да ни изпитат. – Аноним (1947)

  29 dec. 2013

ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН

Чат-пат и аз перата си да лъсна,
с измамниците да се наредя,
из мъката ни българска възкръснал,
от своя дом до края на света.

Какво ли с тебе имам да си кажа!
Не те ли плаши, че съм тъй смирен,
сърцето ми – издялано от камък,

да минеш гордо, царствено по мен?

Да кацнеш на трибуната, тъй снажен,
усмихнат, чист и леко избелял
като афиш от филм да ми покажеш  
как честно и по съвест си живял.

И аз да си мълча и да преглъщам,
притихнал, мрачен, лекичко смутен,
че куп лъжи за себе си разгръщаш,
но хич не ти е пукало за мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdivedited on 09 dec. 2021

Илюстрации:
- Лицемерът винаги се изразява правдиво.
- Президент на "чистата и свята" България.

сряда, 8 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (825.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (825.)
  Пази ме, Господи, от хора, които съм смятал за приятели; от враговете мога и сам да се пазя! Предателите се появяват в живота ни, за да ни изпитат. – Аноним (1947)

   17 avg. 1982

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ*

 На Тодор Чонов (1945)


Дошъл си да говориш с мене –
нахълта мраз в кристалния покой,
защо така ме гледаш притеснено,
откри ли, че не съм ти свой?

Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.

 Ала това е непредвиден порив –
разбираш ли, ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 09 dec. 2021

Илюстрации:
- На кея в Несебър, август 1990.
- Когато гръм удари, как ехото...
___
* Георги К. Бояджиев, сб. "Сутрин рано", изд, "Хр. Г. Данов", 1983 г., стр. 24. По повод този текст по-горе лит.критикът Иван Спасов (1931-1999) в обзорна статия във в. "Литературен фронт" за издадените през 1983-1984 г. нови книги бе писал нещо в смисъл: Какви са тези юмруци, които виждаме да се размахват в днешната ни млада лирика! Демек, няма ли кой да постави тези побойници на мястото им. А проф. Иван Сарандев (1934-2020) в частен мухабет, между другото, тъй се изрази: "Трябва да си щастлив, че не са те надушили за онова "Казаха да изчезна от очите им"; щяхте да пострадате ти и редакторът в издателството, който допуснал това стихотворение да види бял свят".

Илия Зайков от село Брестник над Пловдив

  Из разговор по skype с инж. Тодор Ряпов (1947):
– Между другото, стихотворението си има и конкретен адресат. Среща ме на улицата пред някогашното пловдивско издателство Илия Зайков (1944-2011), дето ми се е зъбил: "Що не умреш, че да ми освободиш щата?" – и ми казва: "Разбра ли, че не сме ние (?!) причина да те уволнят от "Комсомолска искра"? Били са ти шута онези там отгоре". Някога, през 1980 г. в редакцията след оперативка в стаята на главния редактор Петър Кошутански (1941) щях да го пребия, когато ми изсъска: "Ей, помак, ти си едно малко фашистче!" И като се надвесих над него, както се бе излегнал в един от фотьойлите в канцеларията на главния редактор, навири ръце и крака като котка злобарят му със злобар. С Илийката, Бог да го прости, се знаем от 1963 г., когато в редакцията Никола Джоков - Джоката (1934-2000) ни сбираше дузина гимназисти от Пловдив и Асеновград в кръжока му, приети с конкурс, и всеки четвъртък надвечер в редакцията на IV eтаж на младежкия вестник "Комсомолска искра" срещу хотел-ресторант "Тримонциум" правеше сбирките. 
  – Бил си му конкурент на Зайков още оттогава. Може пък той да е бил помак?
  – Знам, че е от село. На сватбата му с Дарина – първата му съпруга, ходихме двамата с Емил Калъчев (1932-2013) в Брестник над Пловдив, голяма сватба беше. Някога местните тук го имаха за голяма надежда в младата поезия. Спомням си как поетесата Мария Широколийска (1946) му говореше веднъж: "Илийка, след години на шевната машина, на която сега се учиш в техникума (по облекло), ще й турят табелка: На тази машина се учеше да шие големият български поет Илия Зайков". Бел.м,, tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (824.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (824.)

   Да се занимаваш с политика значи да обединяваш нацията, не да настройваш едни хора срещу други хора. Възгордяването капсулира всеки проблем. – Аноним (1947)

   21 avg. 2008

УБИЙЦИ НА ДЕЦА*

Какво стана с възрастния, който също е бил дете!
По-точно, какво става с детенцето, щом порасте?

Много ми е чудно
и въобще ми е трудно
да си представя
как
онзи
противен
самодоволен зъл господин
е бил с биберон залъгван или с аспирин,
как го разнасяли повит из махалата
и го приспивали с онези песни познати:
"Нани-на, мамин хубавичък, наакан, гален!"
И как милият успя да стане толкова гаден!
Или как му представяли Вълка свиреп
в онзи облик, известен и на мен, и на теб,
и той – тъй някога немощен, жалък
тъй неопитен, толкова малък,
гълтал големия залък
и с разтуптяно сърце
гушкал мама с голи ръце...

Погледната също от тази страна,
другояче изглежда и онази измамна жена
с начервените устни и кръшния стан,
която мъжете заглеждат с огън и плам.

Вие вероятно не виждате обаче
онова безпомощно пеленаче,
което все пак е била някога тя –
гордост за майка си и за своя баща.

Кой, всъщност, убива детето у нас!
Нима е Времето с ужасната му власт,
или и то е като глупавия Вълк
образ измислен,
съвестта си някак за да изчистим?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 08 dec. 2021
–––
* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г., бел.м., tisss.

вторник, 7 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (823.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (823.)

    Творение, родено от каквото и да е, но не от любов, е кухо. – Аноним (1947)

   07 dec. 1996

ПОРТО ФИНО*

В моето детство невинно

имахме песничка за Порто Фино,
за пристан, дето кораби, поръждавели
от борба с океанските вълни, са спрели
и от зори до здрач
мулатите свирят джаз,
а ромът се пие на екс
и мулатки страстни обещават секс
с ей такива ми ти цици и черни очи!
И по площади и улици красиво ечи:
О, Порто Фино!
О, Порто Фино!

О, Порто Фино! – И ние крещяхме,
танцувахме като бесни хлапета
и възхитителни бяхме,
независимо че не знаехме що е това
и къде ли се намира,
в кой край на света.

Вероятно очарованието на онези години
е, че не знаехме какво си ти, Порто Фино
.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 07 dec. 2021
____
Последно пристанище, смърт. Ключов текст от сборника "Порто Фино" (1999). Бел.м., tisss.

Из ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1715.)

19 май 2026! На днешния ден през 1990 година на бял свят се появи политическият пловдивски вестник "Демократическо знаме", печатен...