ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (826.)
Пази ме, Господи, от хора, които съм смятал за приятели; от враговете мога и сам да се пазя! Предателите се появяват в живота ни, за да ни изпитат. – Аноним (1947)
29 dec. 2013
ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН
Чат-пат и аз перата си да лъсна,
с измамниците да се наредя,
из мъката ни българска възкръснал,
от своя дом до края на света.
из мъката ни българска възкръснал,
от своя дом до края на света.
Какво ли с тебе имам да си кажа!
Не те ли плаши, че съм тъй смирен,
сърцето ми – издялано от камък,
да минеш гордо, царствено по мен?
сърцето ми – издялано от камък,
да минеш гордо, царствено по мен?
Да кацнеш на трибуната, тъй снажен,
усмихнат, чист и леко избелял
като афиш от филм да ми покажеш
как честно и по съвест си живял.
И аз да си мълча и да преглъщам,
притихнал, мрачен, лекичко смутен,
че куп лъжи за себе си разгръщаш,
но хич не ти е пукало за мен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 09 dec. 2021
Илюстрации:
- Лицемерът винаги се изразява правдиво.
- Президент на "чистата и свята" България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар