ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (720.)
Някогашни любимци на БКП след Десети ноември си написаха героична биография и се строиха плътно в първите редици гробокопачи на България. – Аноним (1947)
16 oct.1999
ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА
Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да знае, че
с дръвчето не бива да се спори,
а само гальовно да му се говори.
Понеже то е толкова крехко,
че въобще и изобщо не бива
да му се пречи да се развива.
И понеже са твърде опасни
за него всички мисли нещастни,
с които човекът е тъй зареден
като автомат калашников
от първия си ден,
когато се е усетил засегнат,
обиден,
злочест,
изоставен...
А дръвчето къде да отиде,
какво да направи,
нали!
И да не мислите, че не го боли?
Боли го, разбира се, и още как,
щом слънце го пърли от зори до мрак,
щом вятър свиреп клоните му превива
или мраз зъби хищно в снагата му впива.
Боли го и когато някое мило детенце
отскубне от него дори и листенце
или сантиментална ведра душица
издълбае в кората му летяща птица
и на себе си и любимата малките имена
под сърце, пронизано от летяща стрела.
Който някога е засаждал дръвче,
навярно би трябвало да е наясно, че
всичко, което е днес на Земята,
се крепи върху тревите и дървесата
и във величието на този зелен океан
човекът е приютен, приласкан.
А подир време, когато онези двамата
престанат да идват, за ръцете си хванати,
и изобщо когато ги няма никакви вече
и животът ги разпилее далече-далече
един от друг
и помежду им свие арктически студ,
тогава дръвчето се вижда застанало
пред издълбания от безразличието ров
понесло върху себе си раните
на една отлетяла любов.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
сряда, 8 септември 2021 г.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (719.)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИНПЛОВДИВЧАНИН (719.)
Смъртта на едного е трагедия, смъртта на милиони – статистика. – Курт Тухолски (1890-1935), немски поет, белетрист, публицист.
5 авг. 1996
РЕКВИЕМ ЗА ДИВИЯ ЗАЕК
Понявга сядам край реката,
да ме обгърне тишината,
земята с дъх на орна нива
да ме облъхва и опива.
Веднъж красавец там съзрях,
дотича, спря и се ослуша
и после като вятър хукна,
стопи се в облаче от прах.
Ушетата му – две антени,
очетата му – любопитни,
и само дето не попита:
Дали не си ти като мене?
Щом има нещо да се случи,
у мен понякога е дъжд...
Гърмежът екна изведнъж
и глутница щастливи кучета
изстреля срещу мен мъглата
иззад дъжда и храсталака,
а пред муцуните подскача
приятелят ми сив, обаче
подскача, куцайки накриво,
преследван от ръмжене диво.
Горкият клепоух! На книга
ловецът жертвата застига
и всичко е пределно ясно,
и всичко даже е прекрасно,
но аз видях това наживо
и нощем вече не заспивам:
пред погледа ми се мотае
до смърт изплашеният заек,
пред мене в угарта боксува
и песовете зли бесуват
със вой и пяна на уста,
а заекът пред тях се мята
и бори се с последни сили
сам срещу хищните зъби.
...Когато врявата утихна
и глутницата се затича
по кучешките си дела,
зад оредялата мъгла
изникнаха ловците вече.
Объркан, стреснат, притеснен
им рекох само: Тази вечер
Пирът ви е осигурен.
Усмихнаха се, поздравиха
и горди влязоха в калта,
и после стана много тихо
като след Края на света.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 sep. 2021
–––
* От сб. "Порто Фино" (1997). Питат що не предлагам за печат, отговарям: От какъв зор? Който желае, и тъй ще стигне до онова, което пиша. Не съм зарзаватчия, та да си наема сергия на Четвъртък-пазара в Пловдив и да крещя до прегракване: Насам, народе, тук е ямата, сега е момента. Бел.м., tisss.
