ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (720.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (720.) 

   Някогашни любимци на БКП след Десети ноември си написаха героична биография и се строиха плътно в първите редици гробокопачи на България. – Аноним (1947)

    16 oct.1999

ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА 

Който някога е засаждал дръвче,

поне би трябвало да знае, че

с дръвчето не бива да се спори,

а само гальовно да му се говори.

Понеже то е толкова крехко,

че въобще и изобщо не бива

да му се пречи да се развива.

И понеже са твърде опасни

за него всички мисли нещастни,

с които човекът е тъй зареден

като автомат калашников

от първия си ден,

когато се е усетил засегнат,

обиден,

злочест,

изоставен...

А дръвчето къде да отиде,

какво да направи,

нали!

И да не мислите, че не го боли?

Боли го, разбира се, и още как,

щом слънце го пърли от зори до мрак,

щом вятър свиреп клоните му превива

или мраз зъби хищно в снагата му впива.

Боли го и когато някое мило детенце

отскубне от него дори и листенце

или сантиментална ведра душица

издълбае в кората му летяща птица

и на себе си и любимата малките имена

под сърце, пронизано от летяща стрела.

Който някога е засаждал дръвче,

навярно би трябвало да е наясно, че

всичко, което е днес на Земята,

се крепи върху тревите и дървесата

и във величието на този зелен океан

човекът е приютен, приласкан.

А подир време, когато онези двамата

престанат да идват, за ръцете си хванати,

и изобщо когато ги няма никакви вече

и животът ги разпилее далече-далече

един от друг

и помежду им свие арктически студ,

тогава дръвчето се вижда застанало

пред издълбания от безразличието ров

понесло върху себе си раните

на една отлетяла любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 sep. 2021

сряда, 8 септември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (719.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (719.) 

   Смъртта на едного е трагедия, смъртта на милиони – статистика. – Курт Тухолски (1890-1935), немски поет, белетрист, публицист.

    5 авг. 1996

РЕКВИЕМ ЗА ДИВИЯ ЗАЕК

 Понявга сядам край реката,

да ме обгърне тишината,

земята с дъх на орна нива

да ме облъхва и опива.

Веднъж красавец там съзрях,

дотича, спря и се ослуша

и после като вятър хукна,

стопи се в облаче от прах.

Ушетата му – две антени,

очетата му – любопитни,

и само дето не попита:

Дали не си ти като мене?

Щом има нещо да се случи,

у мен понякога е дъжд...

Гърмежът екна изведнъж

и глутница щастливи кучета

изстреля срещу мен мъглата

иззад дъжда и храсталака,

а пред муцуните подскача

приятелят ми сив, обаче

подскача, куцайки накриво,

преследван от ръмжене диво.

Горкият клепоух! На книга

ловецът жертвата застига

и всичко е пределно ясно, 

и всичко даже е прекрасно,

но аз видях това наживо

и нощем вече не заспивам:

пред погледа ми се мотае

до смърт изплашеният заек,

пред мене в угарта боксува

и песовете зли бесуват

със вой и пяна на уста,

а заекът пред тях се мята

и бори се с последни сили

сам срещу хищните зъби.

...Когато врявата утихна

и глутницата се затича

по кучешките си дела,

зад оредялата мъгла

изникнаха ловците вече.

Объркан, стреснат, притеснен

им рекох само: Тази вечер

Пирът ви е осигурен.

Усмихнаха се, поздравиха

и горди влязоха в калта, 

и после стана много тихо

като след Края на света.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 sep. 2021

–––

* От сб. "Порто Фино" (1997). Питат що не предлагам за печат, отговарям: От какъв зор? Който желае, и тъй ще стигне до онова, което пиша. Не съм зарзаватчия, та да си наема сергия на Четвъртък-пазара в Пловдив и да крещя до прегракване: Насам, народе, тук е ямата, сега е момента. Бел.м., tisss.