ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (718.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (718.) 

  Край ручея разпенен от жажда бих загинал,/ разпален като жар, пак леденея в мраз,/ отечеството свидно за мене е чужбина,/ уви! – тук сиромах съм, но богаташ по нрав.*

  6 may 2013, Гергьовден

КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ

В чест на Франсоа Вийон

Край ручея пенлив от жажда пак умирам,

отвътре ме гори, но външно зъзна в мраз,

орел държа в ръка, врабец в небето диря,

ценя това, което не струва грош за вас. 

На глупав най-държа, когато ловко лъже,

на хитрия обаче присмивам се в очи,

когато съм призван, седя отзад най-тъжен,

когато не обичам, мен трижди ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,

с която се заяждам, любима ми е тя,

прославата за мен е наръч суха плява,

а всъщност всичко мое – плод на суета.

Изгубя ли покой, оправям се щастливо,

подгони ли ме Зло, се чувствам възроден,

минавам като пътник, не знам къде отивам,

капризен съм, но няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето;

 разочарованият само узнава любовта,

щом хвалят ме, тогава не струват стиховете,

че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,

каръкът ме преследва, дори и да съм прав,

че мила ми е мен най-подлата държава,

в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 sep. 2021

Илюстрация:

- 1973, край Пловдив с тримесечната Вера**.

–––

* Франсоа Вийон (1431-1463), авторизиран превод от 6 май 2013 г., 

** Бебешката количка ни е втора употреба, даром изпратена от Толбухин (Добрич), а освен бебчето вътре се мъдри и редакционният магнетофон Телефункен на вестник "Комсомолска искра", незаконно присвоен за лично ползване през почивните дни. Бел.м., tisss.