ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (466.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (466.)

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (3.)

Георги Харизанов (1978)

КВАРТАЛНИЯТ АКТИВИСТ НА ГЕРБ

  "Като активист на кварталната организация на ОФ, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски градини" – фука се сам с политическата си дейност любимецът на най-масовите родни телевизии др. Георги Харизанов (1978). Нямал бил висше образование, понеже работи адски много; копа, сее, върти четка баданарка, та решил: за какво му е диплома! Ама сбъркал, като се изфукал, че през 1998 г. учил бил в Датски някакъв си колеж. "Извинявам се, ама какво от туй че нямам диплома, за мен говорят резултатите" – рече скромно пред медиите. Нали стана дума за резултатите! 

  Фрагменти от живота на великия скромен човек, огласени публично през 2014 г.:

  1) Осъден за изнудване и бивш шеф на Съвета на директорите на ЕАД "Напоителни системи", Гочето Харизанов е с влязла в сила присъда за изнудване по чл. 213а, ал. 1, издадена от Софийския районен съд и влязла в сила от 15 април 2005 г. Осъден е на лишаване от свобода 2 години условно с 3-годишен изпитателен срок, глоба 1000 лв. 

  Романтичната биография на др. Георги Харизанов начева още през 1997 г., когато е момък едва деветнайсетгодишен. Автомобилът му, казва, бил ударен от друга кола и той заставил нещастника левак да му подпише документ, че му дължал 400 долара за щетите; такива са му на Георги обясненията 15 години по-късно. Потърпевшият обаче подава жалба за рекет, и така срещу притеснителния Г. Харизанов тръгва Първото му дело за престъпление от общ характер.

  2) През 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. Сега вече се труди в Съвета на директорите на държавното предприятие "Агроводинвест"; и през ноември на 2011 г. от Министерството на земеделието го издигат в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът май не знае, че е осъден и има висящи обвинения: за заплаха с убийство към млада жена и за кражба на 53 000 лв. от сейф на строителна фирма. Ето случая...

  Бил търговски директор във фирмата СТОА на арх. Дамян Стоянов, и часове преди обира внесъл няколко хиляди лева суха пара в касата. Привлекли го като обвиняем, защото неговият пръстов отпечатък откриват върху стъклената витринка в кабинета на управителя на фирмата. Според данни на Прокуратурата, обвиняемият Харизанов и неустановените му съучастници проникнали в помещението, където се помещавала касата на фирмата, демонтирали облегалка на един офис-стол с колелца и курдисали масивния сейф върху така изобретеното превозно средство, привързали го с кабел и лашнали стола към кенефа. Зад умивалника с оксижен рязали сейфа и го изпразнили. Чистият кяр – 24 хил. лв. и 11 500 щатски долара, кой ти ги дава!? После влезли в друг кабинет, ама вече не с взлом, ами с шперц, та оттам се озовали като гости в офиса на управителя, където била втората каса. Отключват, без да я разбиват, и изкярили още към 2 000 американски долара печалба. Около 4 часа след полунощ една от "спящите принцеси" сред господа пазачите се събудил, отишъл да пикае; не щеш ли, съглежда, пикаейки, касата на шефа си в кенефа: Абе, кво прай тоз железен сандък тук! – рекъл си милият Шерлок Холмс и позвънил да попита управителя и собственик на фирмата, а и на дежурния момък в столичното VII РПУ тоже чинно звънил да го пита поради что сейфът с парата е в кенефа – вероятно мислил, че полицията знае всичко, а не е тъй.

  По отпечатъците в кабинета на г-н управителя, на трудолюбивия г-н Г. Харизанов е повдигнато Второ обвинение. Което виси и си виси десет години, ама преди срока за прекратяване по давност бил внесен нов новеничък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът не бил достатъчно доказателство да бъде обвинен дотолкова честен мъж. Следователите само установили, че Бил Гейтс-Харизанов уж многократно шетал из стаите с двете изтърбушени каси. И след умното заключение на Прокуратурата по обвинението относно грабежа, силно озадаченият Г. Харизанов на пресконференция обидено заявява, че научил за обира и се озовал там, обаче не за да краде, а с благородната цел да помогне... Кому да помогне, не уточнил.

  3) Осъден от фирма "Топливо" за дълг от 210 000 лв., през 2009 г. Гочето Харизанов преживял стрес с частен съдия-изпълнител. През март същата година "Топливо" АД пожелало Районния съд в София да приведе в изпълнение заповед, от която е видно, че г-н Харизанов дължи на дружеството 210 000 лв. И Харизанов иска, обаче не връща парата дори след покана доброволно да я върне. Тогава онези окрадени кожодери го осъждат, като решението е Харизанов да се издължи, но той отново не се издължава, макар да има силно желание. И с него се заема частен съдебен изпълнител от януари, та ча-а-ак до края на 2009 г. През декември на същата 2009 г. младият Бил Гейтс, както го наричал тогавашният биг-шеф Земеделският министър Мирослав Найденов, залага имущество като обезпечение за връщането на парата, която дължи, и иска спиране на изпълнението. Ура, молбата му е уважена от Съда! През 2011 г., вече шеф в държавно предприятие "Агроводинвест", напереният нашенски Бил Гейтс–Харизанов успява да спре принудителното изпълнение на вземанията от страна на кредиторите. Ала преди да заеме постове в двете държавни предприятия, е ответник и по други дела: че и там според онзи отработен стил дължи пари. Същевременно няма свой бизнес, нито имот на свое име, ама нищо-нищичко си няма, освен любов към Партията, която любов е в съгласие с европейските му духовни ценности* и май не му носи никакви приходи.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 7 fev. 2021

–––

* Вж. https://www.mediapool.bg/sladurat-harizanov-sam-se-zalichil-ot-sladurcom-bez-namesa-na-gdbop-news190041.html & http://www.mignews.info/kakav-politolog-e-bivshata-kalinka-na-gerb-georgi-harizanov/ ,бел.м. tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (465.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (465.)

  Запомнете, рано или късно на всяка жена играта й омръзва, приисква й се да се влюби. – Ерих Мария Ремарк (1898-1970)*

  18.10.2001. 

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ  

Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно: смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола –
по-гола не бях я съзирал до днес,
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо: заби се цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело,
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло...

Такава разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи: накратко,
удавил бих в кръв свойта грешна душа.

Когато Мария там другаде нейде
открие достойния кротък жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 6. fev. 2021

–––
*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA  Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (464.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (464.)

   Не посегнах, не намерих сили да излъжа този празен лист как със спомени в мен не били да поема към ликът ти чист. – Из стихотворение на поета Спас Гърневски (1953), посветено на "вожда на БКП" другаря Георги Димитров.

Спас Гърневски (1953)

Пътеводител на политическия стопаджия (2)

  03.03.2011. ЯВЛЕНИЕТО ГЪРНЕВСКИ–АМФОРОВ

   Завършва задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС. От прост работник печатар се издига до биг-шеф на пловдивската държавна печатница. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската полиграфия. Бил икономист в местното издателство "Христо Г. Данов". Кмет на Пловдив от ноември 1995 до ноември 1999 г., глупав, но напорист, удобен за онези умни ловки хора, които са на власт. Пътят му в политиката лъкатуши от местната Демократическа партия, след което с грубо салто морале оказал се сред помазаниците в Демократическата партия на печения политически шмекер г-н Стефан Савов. После пък се вписва в нестройните редици на набиращия инерция СДС, мотае се известно време около бледичкия Филип Димитров, но когато СДС започва да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към железобетонната фигура на друг ловък политически въжеиграч, Командира др. Иван Костов и партията му ДСБ (Демократи за силна България). Изключен от местното СДС за предателство, оказва се ръководител на партийната организация на Иван-Костовата партия в Пловдив, където е пришелец от селото Марково. Да, ама не – и Костовата партия гълта вода, и понеже всичко тече, всичко се мени – на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина, но пак в неговия стил и амплоа на волен артист се оказва депутат на ГЕРБ.

  Ей го цял целеничък стила Гърневски-Амфоров: "Бях член на литературния клуб в Пловдив, написах стихотворението по повод 100-годишнина от рождението му". Били други времена, та поетът споделил съкровените си чувства в ода за другаря вожд на БКП Георги Димитров. Възторженият Спас през годините ще напише за всичко родно и мило, докоснало сърцето му – от сантиментални стихове за войника от Съветската армия на върха на Бунарджика, през възхвала на всяко началство, което му се мерне пред очите – от госсин Савов, край Командира Иван Костов, та чак до именния ден на сегашния кмет на ГЕРБ в Пловдив Мамин Ваньо. Същественото е, че все е цамбуркал около временни персони, от които зависила кариерата му, но поривисто, без излишни скрупули зарязвал и лидери, и партии, които до вчера превъзнасял и им посвещавал възторжените си нескопосни стихове. За Ивановден в 2015 г. на сутрешната сесия на местния общински парламент поднася стих-честитка за здравето на любимия си кмет Иван Тотев и за кефа на двете пловдивски футболни агитки с празнична молитва:

      Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,

      канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,

      cилно "Локо", cилен "Ботев",

      гpад-гpадина, гpад-позлата.

      Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев

      с още няколко мандата!

  Изобщо, слабост му е да си рецитира частушките: от яка възхвала след завъртане с половин оборот Колелото на Историята, да минава към разрушителни дръзки идеи не само относно "вожда Георги Димитров" и толкова любимата някога БКП. Показателна е епопеята, подхваната от Спас покрай Паметника на съветския воин в Пловдив. Във вихъра на войнствената си кампания за кандидат-кмет на Културната столица поетът Гърневски–Амфоров се зарече, изберат ли го за кмет филибелии, да изчука каменния Альоша от сиенитния хълм и да префасонира каменния войник над Бунарджика във форма на гигантска бутилка от сиенит – идеална реклама на американската фирма за газирана вода "Кока-кола". В стила на всичко чудесно газирано, което фъшти изпод буйното му перо на трибун в Народното събрание и по агитките на "неговите" партии.

 Според злите езици на моя роден Пловдив, броили до някое време прелитанията на поета Гърневски–Амфоров от партия в партия, от вожд на вожд, преображенията му дотук (?!) са все още девет на брой. И винаги, навсякъде, при всякакви обстоятелства великият син на село Марково, Пловдивско е на първата линия борци за демокрация и европейски духовни ценности: фука се, ръси дитирамби или заклеймява врага, но е отлично ориентиран кого да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ.

  Следва

  Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 6 fev. 2021 

–––

* Вж. https://samokovinfo.com/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82/ & https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Ot-Kauza-Plovdiv-kum-Spas-Gurnevski-Pisal-li-ste-stihove-vuv-vuzhvala-na-BKP-292869. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (463.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (463.)

  Всички буржоазни тъпаци, произнасящи думите аморално, неморалност, морал в изкуството и други глупости, ме карат да си мисля за Луиз Вилдийо – проститутка за пет франка, която придружавайки ме веднъж в Лувъра, където никога не бе стъпвала, взе да се изчервява, да си крие лицето, и докато ме дърпаше за ръкава, питаше пред безсмъртните статуи и картини как могло да се изложат публично такива неприлични неща. – Шарл Бодлер (1821-1867)* 

  28.01.2007.

ЛОШОТО МОМИЧЕ

Лошото момиче пак по улиците нощем броди

или се оставя някой жаден мъж да го съблича,

да го лъже безогледно с бели платноходи

или с лицемерен глас в любов да му се врича.

 

Лошото момиче майчица си няма да го учи,

че мъжете изкушени мамят безогледно,

свършат с теб и после те изгонят като кучка,

и от скъпата кола те гледат с поглед леден.

 

Лошото момиче… Колко лесно, мили дами,

да го смачкаме със крак и вий да го вините! –

а пък то е крясъкът на младостта ни,

който безутешно вън по цели нощи скита.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 fev. 2021

–––

* http://www.highviewart.com/cvetno/sharl-bodler-nay-golyamata-hitrost-na-dyavola-e-da-vi-ubedi-che-ne-sashtestvuva-9476.html Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (462.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (462.)

  ...Някъде далече в неотбелязания върху картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира дребно, незабележително жълто слънце. Около това слънце, приблизително на разстояние около деветдесет и два милиона мили, обикаля незначителна малка синьозелена планетка, чийто обитатели – произлезли от маймуната форми на живот, са дотолкова изумително изостанали, че смятат електронния часовник за хитро изобретение. Тази планета има, или по-точно, имаше... един проблем – почти всички хора, живеещи на нея, през по-голяма част от живота си се усещаха нещастни. Многобройни бяха предложенията за решаването на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. И това е много странно, защото общо взето тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни. И така проблемът си оставаше нерешен,  мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и онези с електронните часовници...*

  03.03.2011. Пътеводител на политическия стопаджия (1)

1. Георги Коритаров (1959)

  Докато се учи в Софийския университет вече е сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че с шантаж го принудили да работи за тайните служби, когато открили, че е ползвал фалшив документ, за да се отърве от военна служба. Бивш агент на Шесто управление на Държавна сигурност (политическата тайна полиция на Тодор Живков) в течение на десет години с псевдонима Алберт. Използва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски и английски език. След славния за него Десети ноември и от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на Истината и Демокрацията. Журналистиката – твърди, като се кълне в господ бог, му е вдъхновението в живота.

2. Данаил Кирилов (1970)

  По мощни изключително вътрешни убеждения през 1997 г. става член на БСП, така че вече при управлението на НДСВ на г-н Симеон Кобургготски го назначили за шеф в кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори отново и пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на партия ГЕРБ и тутакси се оказва областен управител на София. Смел, обаятелен оратор и депутат в XLIII и в XLIV Народно събрание, Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е несломим борец за европейски духовни ценности.

3. Валери Симеонов (1955)

  Биг-предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическата коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ГЕРБ и лидер на КТ Подкрепа, и съосновател на СДС в Бургас. Но не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски, което вероятно ще да се е случило подир славния Десети ноември. Бащата полковникът Симеон Балевски (1929) приключил трудовия си договор с армията като зам.-командир по политическата част на полка ни в Попово. На местните избори през 2011 г. в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския вестник "Десант", лична собственост на сина му Валери, публикува поредица материали, демонстрирайки мощни комунистически убеждения.

4. Волен Сидеров (1956)

  Политик, журналист, вожд, лидер на ПП Атака. Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, съден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалията от над 10 диоптъра на двете му очи, донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще да значи: вижда до пет метра, колкото да се ориентира де е храната. Мистерия е как само няколко години след като ловко се отървава редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф, когато с такъв род велико късогледство действително би трябвало да е сляп като къртица.

  През 1989 г. вече е член на "Комитет 273" и Екогласност, а участва и в Независимото дружество за защита правата на човека. По-късно вече става член и на СДС. В зората на 1990-те години е главен редактор на вестник "Демокрация". Ала после зарязва СДС и вестника им, за да го назначат на висока длъжност зам.-главен редактор на вестник "Монитор". Пак по онова време бил, шушукат, и пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Приет е за студент през учебната 2002-2003., приключва годината с две, шестици и четворка. Някой си професор Тотев бил много шокиран от познанията му в сферата на Светото писание, и тогава окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение, но уви, след Армията, парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямо П. И оттам нататък следва неговият възход. Ето как:

  2003 г. се кандидатира за кмет на София.
  2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по ТВ СКАТ.
  2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, и ще стъпи на политическия Еверест.
  2011 г. На 27 май обаче официално в Народното събрание партията му е обявена от всички останали парламентарни партии като "опасна за управлението на страната".
  2013 г. На митинг в чест на Трети март казва: "Ето, аз съм пред вас – онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръкава, ама аз винаги съм носел само православния кръст на моята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"

  За геройствата и склонността да се изживява ту като Васил Левски, ту като Христо Ботев, за циркаджилъците – редица кавги, побоища, обиколки из нощна София с ячки съмишленици, за крясъците и скандирането: "Бойко-о-о, курво-о!" и прегръдките със същия този ненавистен Бойко, за сценките в парламента, в самолета, в ресторанта, с господин посланика на САЩ у нас или с младите българи в сградата на ВИТИЗ, а и по улиците на столицата, тук изобщо не става дума. Това си е част от неговия репертоар.

5. Антон Тодоров (1966)

  След документално доказани разкрития за знакови след Славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици, като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, най-вероятно ще да е преживял дълбок вътрешен душевен катарзис и се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ – Вържи попа, да ти е мирно селото, нали! При медиците е познат подобен феномен: заболяват от болестта, която решили да лекуват. Впрочем, безпощадната римска сентенция гласи: "За мъртвите – или добро, или нищо!"

6. Тома Биков (1980)

  Завършил е актьорство, обаче е и магистър по политология. 2002-2005 г. – актьор в Старозагорския театър. 2006-2010 г. – автор на политически коментари. През 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, най-после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с книгата си "Досието на Доган", през 2014 г. – с книгата "Другата история на България – 157 модерни апокрифа", през 2019 г. – със студията "Политически кризи и служебни правителства“. През периода 2010-2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.

  От 2012 г. се посвещава целият на политическото поприще: съучредител и гласовит член на Управата на ДБГ (Движение България на гражданите) на г-жа Меглена Кунева – снашицата на някогашния министър и секретар на ЦК на БКП др. Иван Пръмов. След неуспеха на ДБГ през 2013 г., участва в учредяването на Реформаторския блок. След изборите за Евро-парламент през 2014 г. самоотвержено напуска дясно-центристката коалиция, обаче вече е в управата на Институт за дясна политика. След предсрочните избори за Народно събрание през 2014 г. агитира за коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ. Във второто правителство на ГЕРБ е съветник при Министерския съвет в екипа на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на МВР Румяна Бъчварова и отговоря за коалиционната политика на ГЕРБ. Подир предсрочните парламентарни избори през 2017 г. е депутат на ГЕРБ в XLIV Народно събрание.

  И тъй, от цвят на цвят като пеперуда пъстрокрила, най-сетне се оказва сред жарките оратори в днешното ни Народно събрание, наред с обаятелните господа – поета Спас Гърневски, видния юрист Данаил Кирилов, неуморния борец за истина докрай Антон Тодоров, в плен на най-новата си сърдечна любов партията ГЕРБ.

  От хард-седесар костовист някак се озовава в управата на ДБГ на Меглена Кунева. От онзи период в личната му животопис е откровението му: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да бъде разследван. Има шанс да стане първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация, а то ще доведе до същинска революция..." И още една ярка, запомняща се риторична изява...

  През май 2013 г., като водач от листата на ДБГ в Бургас, обявява: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират (?! - предизвикат) проверка в парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър. И няма да се спра, докато не видя този човек осъден за всичките му престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"

  Трети фрагмент из огненото му творчество, с който може би ще остане в аналите на родната История: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че ние почваме да забравяме. Ще направя каквото зависи от мен Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател на България".

  Биографията на артиста-политолог Тома Биков е образец, според който съвременен Алеко Константинов би могъл да напише готина книга със заглавие "Пътеводител на политическия стопаджия".

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 fev. 2021

–––

* https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi Бел.м., tisss.