ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (463.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (463.)

  Всички буржоазни тъпаци, произнасящи думите аморално, неморалност, морал в изкуството и други глупости, ме карат да си мисля за Луиз Вилдийо – проститутка за пет франка, която придружавайки ме веднъж в Лувъра, където никога не бе стъпвала, взе да се изчервява, да си крие лицето, и докато ме дърпаше за ръкава, питаше пред безсмъртните статуи и картини как могло да се изложат публично такива неприлични неща. – Шарл Бодлер (1821-1867)* 

  28.01.2007.

ЛОШОТО МОМИЧЕ

Лошото момиче пак по улиците нощем броди

или се оставя някой жаден мъж да го съблича,

да го лъже безогледно с бели платноходи

или с лицемерен глас в любов да му се врича.

 

Лошото момиче майчица си няма да го учи,

че мъжете изкушени мамят безогледно,

свършат с теб и после те изгонят като кучка,

и от скъпата кола те гледат с поглед леден.

 

Лошото момиче… Колко лесно, мили дами,

да го смачкаме със крак и вий да го вините! –

а пък то е крясъкът на младостта ни,

който безутешно вън по цели нощи скита.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 fev. 2021

–––

* http://www.highviewart.com/cvetno/sharl-bodler-nay-golyamata-hitrost-na-dyavola-e-da-vi-ubedi-che-ne-sashtestvuva-9476.html Бел.м., tisss.