ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (465.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (465.)

  Запомнете, рано или късно на всяка жена играта й омръзва, приисква й се да се влюби. – Ерих Мария Ремарк (1898-1970)*

  18.10.2001. 

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ  

Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно: смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола –
по-гола не бях я съзирал до днес,
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо: заби се цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело,
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло...

Такава разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи: накратко,
удавил бих в кръв свойта грешна душа.

Когато Мария там другаде нейде
открие достойния кротък жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 6. fev. 2021

–––
*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA  Бел.м., tisss.