ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (36.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (36.)

  А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

  17.11.1998.

  

  Двучасов разговор в софийското студио на водещия Иво Инджев с хипара, както сам се представи, Васко Кръпката. Няма да е пресилено да кажа, че в Българската секция на тази US-радиостанция се подвизават част от най-обиграните български журналисти; каквито и кусури да им откривам, това са неслучайни хора. Снощният диалог между водещия Иво Инджев и рок-певеца, рокаджия на прохождащата у нас демокрация, както сам се нарече, мисля си, е сред най-умелите начини да се внуши, че България не е същата, че под каквито и табели да се прикрива, комунизмът няма как да възстанови позициите си. Видях и себе си в артистичния непукизъм у певеца на блусове и балади. Всъщност, нито е непукизъм, нито е нехайство, защото иначе нямаше да ме боли толкова заради съсипията наоколо. Та Васко Кръпката разправи как по онова време движел старичкия си москвич като частно такси и надвечер на Десети ноември 1989 г. в колата му се качила подпийнала дама, чийто приятел бил служител в УБО*. УБО по онова време охраняваше висшите партийни и държавни сановници и всяваше респект у простосмъртния българин. От младата дама Васко научава, че Живков е катурнат и пр. Не й взел пари за курса. Вечерта с момичето си отишли при приятели и там от радост се напили, извадил банджото, излезли навън, свирел, пеели, разхождали се по оживените в онази необикновена софийска нощ площади и булеварди, а шофьорите от задаващите се насреща им леки коли в знак на поздрав за празника присветкали с фарове насреща им.

  Сантиментален епизод. И си спомням нещо, кажи-речи, подобно. Като таксиметров шофьор, в жигулата ми от Пловдивската централна жп-гара се качи към 30-годишна интелигентна на вид хубавица. В приповдигнато настроение точно когато минаваме през подлеза на Коматевския възел в посока булевард Южен, докато се промушвам между три колони движещи се на фарове коли, през смях моята клиентка ми описа как му увиснала челюстта на Бай Тошо, как сащисано гледал от трибуната. "Всичко записах на видео" – рече, а като слизаше, добави: събирали се с група приятели да отпразнуват събитието, затова се натоварила с тези три торби ликьор, водка, уиски, бадеми, фъстъци, кутии с шоколадови бонбони, и разбира се, с видео-касетата. Ще въртят записа, ще го повтарят, ще се порадват на ошашавения Тодор Живков. Това бяха буквално думите й: "Тази вечер ще празнуваме".

  Други аналогии... Васко Кръпката се завтекъл да се запише член на Екогласност. Аз пък се завтекох към кино "Балкан" за учредяването на първата след онзи Десети ноември Демократическа партия (според мен, автентичната). По-късно управата на формираната т.нар. софийска Демократическа партия чрез фалшив протокол иззе правото за регистрация под същото име, обяви се за приемник на традиционната, просъществувала за късо време подир 9.ІХ.1944 г. Демократическа партия. Същото се случи и с автентичния първи Съюз на демократичните сили, чийто учредители спешно бяха отстранени чрез подправен протокол. Така се пръкна Жельовото СДС, така на бял свят се появи и Демократическата партия на доносника на Държавна сигурност Борис Кюркчиев**, същия Борис Кюркчиев, който уреди Стефан Савов за лидер – "госсин Савов", когото заради уменията му във вътрешнопартийните игри сред някогашните три формации на Демократическата партия от 1989-90 г. в моите представи е българска версия на легендарния мафиот Дон Корлеоне. Помня как от любопитство се завтекох към първата официална сбирка за учредяване на първата у нас Демократическа партия в салона на кино "Балкан". Спомням си къде паркирах жигулата, спомням си препълнената от възбуден народ зала, помня и как празнично жужеше киносалонът на онзи 7 януари 1990 година. И хем ми е мило, хем ми се стяга сърцето, като откривам подир толкова години целенасочената разсипия на моето отечество.

  Къде са днес онези вътрешно осветени от празнична еуфория обикновени хора! Броени дни се чувствахме общество на равни и свободни граждани, изпълнени с мечти и проекти за бъдещето на нашата България. Бяхме всинца там, в онази зала, и всички до един сякаш безкористни, самопожертвувателни като отчаяно влюбен наивник, нетърпеливи час по-скоро да изринем фанатичното партайско мъртвило на железобетонната БКП. Моят роден Пловдив разцъфтя през онази зима. По улици и булеварди, по площадите наизлезе страшно много народ; гази в дълбоките кални преспи този народ, ръкува се, прегръща се с познати и непознати, наляво и надясно здраве и късмет си пожелава, или зъзне по митингите и по импровизираните агитки, уверен в своята значимост и мисия.

  Моята България на унижените и оскърбените от Татовизма излезе по улиците и площадите; шега ли е? Очите гледат бистро, някакви сенки – познавам неколцина "от голямото добрутро", виждам да се мотаят по улиците на Пловдив помръкнали, виждам ги да се присламчват, свалили от лицето си тенекиената маска на партайци. За първи път през живота си тук, в Пловдив, тогава видях мнозина редови членове на БКП с човешкото им лице, не нагли, не самоуверени в позата им на праведници, а се гушат отстрани, гузни, кисели, притеснени. Доскоро от тях думата не можеш да вземеш, самодоволни и надменни до вчера, изведнъж сякаш се смалиха, за една нощ сякаш се превърнаха в безобидни палета. А най-наперените се изпокриха във вилите и дворците си, докато по-непохватни сред партайците ни говореха отстрани през зъби: "Почакайте, хей, вие там, глупаците! Комунизмът не може ей така за една нощ да си отиде, и хоп, събуждаш се демократ! Туй сега е прочистване на редиците! Милион членове на Партията да не би да се изпарят?! Ний пак сме тук!*** Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем. Ще ви позволи Партията да си поиграете на власт, пък когато реши, пак ще вземем властта".

  Тогава бардът от затъналия в боклук бедняшки или полуселски квартал Подуяне с онези смърдящи, затънали в прахоляк улички на ужасяваща мизерия край старото игрище Герена, с едрите оплешивяли плъхове из коритото на канала с мазна помия, с ровещите в купчините смет и сгурия от печките кокошки, улични песове, прасета... Живях повече от година (1967-1968) с онази София на крайно занемарени квартали и донякъде я опознах; нищо, че по Радио София до спукване въртяха шлагера на някаква всеизвестна група "Ах ти София, фупафа София". Ах, ти фупафа София", пееше мексиканска банда мустакати китаристи, някакви "Лос мучачос". Поживях в Герена, като първокурсник на квартира, ул. "Георги Гачев" № 20, у загражданили се дървени шопи през зимата на 1967 и до края на пролетта на 1968 г., и ми беше доста странно, че всяка неделя сутрин моите хазяи посрещаха гости, пак шопи, и до късно вечер на висок глас кълняха властта и си разправяха болежките на горния етаж над нашето избено стайче с дюшеме от редени чамови дъски, изпод които, стъпиш ли, вдига се облак прахоляк.

  Васко Кръпката пръв изкрещя: Комунизмът си отива! От май 1990 до януари 1991 г. дращех статии за победилата демокрация в новичък вестник с красното заглавие "Демократическо знаме" – печатен орган на Демократическата партия. Наивници ли сме били тогава? Но това е животът ни. Каквито да сме били, добри, лоши, наивни или тарикати, кариеристи, комунисти и в червата или демократи по душевен строй, нафукани мекерета и доносници на властта или обезличени, мачкани от партайците хорица, всички ние, живите днес, сме само брънка от общо сто и шейсетте милиона българи, населявали сърцето на Балканите от низ хилядолетия. Затова си дължим един другиму човещина. Ама това, хич не е мрънкане, а единственият начин да се не изтребим, да не хукнем през глава по света, начин да се не затрием като нация.

  Когото и да съдя, да го съдя като човек от моята нация! Има една такава притча в Библията, за блудния син. Страданието има свойството да пречиства, да обединява разпиления народ от вихрите на връхлитащия, насочван ловко от администрацията Отвъд океана хаос. Да отнемеш на фанатизма и яростта нравственото основание не е елементарна работа, както им се струва на мнозина припрени и затова толкова склонни бързо да се отчаят сънародници. Едва прохождащи в нашата трагична Българска история отродници, но и отрепки с академична титла от годините на соца пробват да ни пренапишат Миналото по поръчка отвън; и това, питам, случайно ли е? Няма кой да опази България, ако българите се разпилеем по света, забравим кои сме, защо сме на този свят и сами духом се предадем на всеобщата поквара.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 19 jan. 2020

Илюстрации:

- Пловдив на 11 юни 1990 г., агитка за депутати и управници;

  - Емил Джасим, историк на фондация "Америка за България".

___
* Управление за безопасност и охрана на партийния и държавния елит (УБО).

** Борис Кюркчиев (1908-2002), http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1402 &; ;http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/2841836/page//vc/1

*** Девизът на пребоядисаните в партийния им вестник "Дума" с главен редактор дисидентстващия г-н Стефан Продев (1927-2001), в чийто вътрешни противоречия надникнах чрез поредицата "Фронтмен на партийната агитация". Вж. 1. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/01/blog-post_29.html; 2. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/2.html; 3. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/3.html; 4. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/4.html; 5. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/5.html; 6. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/6.html. Бел.м., tisss.

ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО

ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО

На дърт пръч младичко му се прищяло
и ей, пред огледалото стърчи,
разглежда остарялото си тяло,
муцуната с печалните очи.

Уж лъснат-бръснат, в новичко накипрен,
дезодорирал се със скъп одеколон,
ала годинките му са такава цифра,
че хич не влизат с младичките в тон.

Усмивката, що преди низ години
го правеше проклет и дяволит,
сега на образа му сбръчкан стине
като кърпеж, на мумия пришит.

Ах, Боже мой, какво да предприеме,
като в душата сеща луд копнеж,
че влюбил се е, а пък ненавреме,
но временцето няма как да спреш!

Виси над погрознялото му тяло
като Дамоклев меч кофтият въпрос
дали все още някак подобава
да се преструва на наивник прост?

Което на младежа се удава
с нехайство и шегички тъпи бол,
то възрастния пак го изкушава,
но най-добре да лочи алкохол,

да се разхожда важен, недостъпен
из хорската суетна пъстра гмеж,
да проклетисва младите безпътни,
които с логика не ще ги спреш,

и те край теб се стрелкат като бързей,

като експрес край селски глух кантон,

а ти, ако си щеш, шеги подхвърляй,

гърди издувай, пий кафе с фасон.

Заглеждай се в жените дяволити,

въздишай си по дупе и гърди,

докато и Смъртта накрай те срита

най-често там, където най-сърби.

Човешки работи, ще каже всеки,

що-годе поживял на този свят,

но леле, как зоват онез пътеки

как изкушаваш, Божа благодат!

За теб днес младите и не разбират,

и всъщност тук е онзи парадокс –

че който не разбира, се нервира,
а който знае, вече не е прост.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 19 jan. 2020

ЯНУАРИ

ЯНУАРИ

Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли пък с теб да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав – паважът,
и колата ми може да поднесе.

С тези гуми протрити като стари галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
грипът ни дебне – казвам и аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето,
свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в душата ми смут.

Вярно, за мен ти си още принцеса,
понякога нощем пак мисля за теб,
ала вече онази Любов я отнесе
след толкоз години суетната дреб.

Сега съм затънал в коледни пости,
че бавят аванса и карам без лев,
ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, ще налее вино да пием
и аз ще го гледам, доволен и сит.

А с теб, принцеске, какво да си кажем,
ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 jan. 2012 – edited by 18 jan. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (35.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (35.)

  А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

  16.11.1998., продължение 2

  
  Етично ли е да се нападат хиляди сънародници, манипулирани чрез марксизма и неговата рожба болшевизма, само затова че не са успели да се префасонират така бързичко и ловко като вчерашните Татови мекерета? Насила кого не ще принудиш да се покае, още по-малко – като му тикаш показалеца си като боен патлак в челото! Мисля си, драги, Демокрацията не ви се спуска отгоре като прословутите от епохата на соца "директиви на Партията и вожда", а е стил, поведение, нравствена система, право на личен избор, което простичко казано значи: край, а бе, край, бе, на толкова любимата за праведните партайци колективна ярост! 

  Манталитетът на злия оратор от официалната трибуна при соца се градеше, и пак се гради, върху този тип партиен фанатизъм. Нали помним началото на хубавичкия девиз от епохата на Татовизма в България "Партията не греши", грешат отделните членове, но Партията се чисти, като ги лишава от доверие, демек, праща ги в седма глуха. В онези първи месеци на еуфория след Десети ноември 1989 г. за апостолите на СДС тази козметична операция масово българите наричаха отлюспване.

  Поучително бе обикновен човек да гледа как явен праведник от светая светих на ленинизма АОНСУ* размахва показалец над покрусената тълпа, че българите вече не гласували за партията Му, оказал се недорасъл този до вчера доверчив народ! Което е пак до болка познатият стил на фатмака – любимец на моето поколение българи, служили в Българската армия. Като не му излезли сметките, народът му крив, народът му виновен, че прост бил, не вдява що е то демокрация, европейски духовни ценности, джендър що е и как следва да се разбират евролиберализмът, свободата на словото и прочие екстри на демокрацията, поднесена на сребърна табличка със син кант. Говоря за нещо основно, което въпросните властолюбиви персони така и до днес не успяха да променят у себе си, това е пак онзи фанатичен запев на култивираната обществена ненавист. Движена от омразата си към врага, болшевишкият тип администрация обрече през ХХ век цели нации (татари, евреи и прочие) на преселение хиляди километри в Далечния Изток. Произведените от Биг Брадър в сан "Гид по демокрация и европейски духовни ценности" да вземат, па да си опреснят усвоеното в партийните школи по Основи на психологията и да не се разхождат из общественото пространство на България като слон в стъкларски магазин. Уважение към опонента е първо и последно условие да сме общност. 

  Е, каква стана тя? Уредиха пак зад микрофона и пред камерите на телевизионните студия клети страдалци, супер-дисиденти (ала "дисидент" между другото означава "отклонил се от правата линия на Партията") срещу Т. Живков, някогашни галеници, като г-н Михаил Неделчев, да речем, фанатични демократи, и пак в челните редички на т.нар. прогресивно човечество и борба за световно щастие и мир!

  Фанатичен демократ в стил Радио Свободна Европа от времето, когато едва-едва долавяхме емисиите на български език въпреки заглушителните радио-устройства? Методи от Студената война в националното българско пространство днес? Да, огън по химерата комунизъм, ама много моля, уважавай правото на лично мнение! Жал е да те слуша човек как си се запенил, как се натискаш пред олтара на твоята Партия-ръководителка или пред осанката на отвъдокеанския си Голям Брат. 

      БЕЛЕЖКА от 04.07.2000 г. 

  От 1 юли т.г. предаването "Позиции" с водеща г-жа Стефка Маймарева логично бе преустановено за финансираната от Конгреса на САЩ Радиостанция "Free Europe". Този род предавания минират обществото с патетичните речи срещу комунизма и комунистите. Показателно бе последното излъчване в петък вечерта на 30 юни от 17 до 19 ч., когато гневните реплики от Залцбург на университетския преподавател Иван Младенов в течение на стотина минути нагнетяваха ненавист в най-пошлата й версия; интелигентно звучащият глас на въпросния демократ дава тон на някакъв вид всеобща скръб, че хората отвън (заинтересовани фактори от администрацията на САЩ) не съзнавали каква загуба за демокрацията у нас е преустановяването на тези емисии. Чрез говоренето с апломб и злостно квакане иззад микрофона как ще обориш добре отработена, рафинирана, прилагана столетие агитация? Бесуването срещу Злото също е зло, служи на самото Зло. Вместо дрънчащи на празно тенеке проклятия, хладен ум, горещо сърце и чисти ръце трябват. Цитирам Дзержински (1877-1926)** неслучайно, а защото смятам, че има и от опонента какво да научиш. 

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 18 jan. 2020

Илюстрации:

– Младият Неделчев, докато още не е намразил комунизма;

– Г-н Неделчев (1942), онзи със списъците за дисиденти***.

___
* Академия за обществени науки и социално управление, висше учреждение за обучаване на кадри за управлението в Тодор-Живкова България. 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%81_%D0%94%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8

*** Михаил Неделчев 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2, http://www.slovo.bg/old/litforum/009/mnedelchev.htm Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (34.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (34.)

  А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

  16.11.1998., продължение

  
  Снощи, неделя, в протежение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата китно предаване на тема "Чистотата на българската реч", показваха как у нас дори езиковедите, литераторите си пердашат с грешки любимия им книжовен Български eзик. Току се засичат един друг, току си откриват самички грешките, та ми се видя бая интересно in live (наживо) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на американското Радио Свободна Европа*:

  - "дами и господа" вм. родното госпожи и господа,

  - "четеме, пишеме, твърдиме" вм. четем, пишем, твърдим,

  - русизмите "считам и примерно" вм. родните смятам и например,

  - претенциозното "по отношение на" вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

  - русизма нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато руската дума на български език означава всъщност "безпристрастно";

  - заетата от руска словесна конструкция "във връзка с"... вм. "за". Вм. "бъбрим си за Пешо", според нафукания им терк грамотните спецове биха рекли "бъбрим си относно Пешо". Предполагам, вижда им се простоват българският ни предлог "за" пред типичните за руската реч съчетания от по няколко думи, та от госпожа министърката до г-н клисарят все говорят, мислят, вършат "по отношение на", може би че им звучи "ентелегентно".

  Въвеждат неправилни словесни конструкции: "господин председател"(обръщение) вм. господин председателю, или "Вие сте чел/а" вм. Вие сте чели (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, г-н интелигенте, ала не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България личи и по това как си служите с книжовния Български език. 

  Тези супер-приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева все някак не умеят да прикрият неуважението си към отсъстващи от мухабета им опоненти "другари комунисти" (някакви си там от някакво си БСП). Подобно неуважение беше демонстрирано и от езиковеда проф. Владко Мурдаров** (който между другото ми е съвипускник от завършилите през 1971 г. СУ "Климент Охридски") в есето му, прочетено от някой си Георги Цанков с треперещ от престореност гласец, чиста проба преиграване. Уж всичко им наред, громят вражия лагер, та пушек се вдига, разпердушиниха противника, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят опонента. О, мила родна картинка! Образци от елита на днешна България в ролята им "борци за демокрация". Нагледахме се, наслушахме се. По този начин оратори преди славния Десети ноември 1989 г. громяха капитализма и му копаха със зъби и нокти гроб, днес с апломб говорят от името на Българската нация и копат за точно обратната кауза. 

  Докато властта беше здраво у партайците-комунисти, тези храбри борци за свобода и демокрация градяха кариерата си чрез Държавна сигурност; смени посока вятърът, и ей ги пак – като олиото над водата: ръсят гневни лакърдии срещу врага... на демокрацията. И поради что е всичката врява, драги печени наемници! Какво постигате освен че настройвате срещу своя стопанин обръгналия, паметлив обикновен българин? Прост овчар първи го е изрекъл: "Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова повече започнах да се замислям защо им е тази ярост – дали съвест не ги мъчи болезнено, та толкова показно зеят срещу вчерашните свои?

  Почти всеки Божи ден слушам емисиите на Радио Свободна Европа. И това ми е вероятно навик от ранното детство, когато вечер дядо ми Борис се залепяше да слуша емисиите на БиБиСи. Доста смислени предавания съм изслушал внимателно, независимо от нарастващата у мен досада, че повечето от коментаторите на Свободна Европа дрънкат на една и съща  струна. Ей, че силно желание да ти набият в кратуната колко противни са преустроилите се леви, модерни, обновени и прочие червени! И защо се хабят? То е като да атакуваш кале, което широко си е разтворило портите и от прозорците му висят байряци, съшити от алените копринени кюлоти на вчерашни принцове, графове, барони, все отбор Татови благородници.

  Дали новопокръстеният с нахакания си от фалшив патос глас съзнава как от чучелата фабрикува герои! Ама де ги днес комунистите? Другарките и другарите първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се в новите политически партии и движения с демократични табели, около и във властта се скупчиха като мухи на мед, за отрицателно време от бивши галеници на Татовата власт, от напористи мекерета оказаха се най-ярките демократи в опоскана днешна България. Къде ги търсите, драги! С фино школуван в бившите им партийни школи тембър на грижовния стопанин кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от вселенския патриарх, триж по-лицемерни от наглостта им през ерата на соца, акъл раздават на моя наплашен от зулуми народ. "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви" от устата на вечното мекере дали не звучи кощунствено!

  Следва 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 16 noe. 1998 – edited by 17 jan. 2020

Илюстрации: 

- Иво Инджев (1955) от Държавна сигурност, агент Ивайло*** 

- Г. Коритаров (1959) от Държавна сигурност, агент Алберт****

___

* http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0

** В пост-агентурното си битие секретните сътрудници на ДС от културата не се изявяват като „по-културни“ от колегите си агенти в други обществени сфери. Най-чувствителните излизат от обществения живот и се оттеглят на село, те са малко. Най-откровените открито започват да обслужват предишните си господари, даже влизат в политиката, а най-дебелокожите продължават да работят и живеят, сякаш нищо не се е случило – често пъти и със същите колеги, за които тайно са донасяли на службите...

Вж. https://clubz.bg/75190-istinata_za_vladko_murdarov_v_papkite_s_donosite_mu
*** http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2

**** http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2 Бел.м., tisss.