* От сб. "Сутрин рано",
изд. 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900,
т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 между
селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля
ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да е край на
живота ми. Съвпадението – че още като студент през 1970 г. туркиня, студентка
от хасковските села, се вмъкна в редакцията на студентския вестник
"Софийски университет" да ми предскаже инцидент навръх
тридесетия ми рожден ден.
Праправнук съм на показно
заклания от османлиите Ангел Керемидов през май 1876 г. насред мегдана в
някогашно Калугерово за назидание, и внук на Борис Ангелов - Дявола. Горе: Снимка на Борис Дявола от есента на 1943 г. Ангел под № 19 и Георги под № 14 (брат му) Керемидови са
сред имената на четници в Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в самия център на днешния град Калугерово, двайсетина километра
северозападно от Пазарджик.
Новият завет, Евангелие от Матея. Непротивенето на Злото според внушението на Иисус е в действителност фина
психологическа атака, която цели: първо, да отнеме инициативата от извършителя на зло; второ, налагането на Добро чрез кротост и смирение. Така бисерната мида превръща в
бисер песъчинката, която й причинява страдание, т.е.: трето, от инициативата на Злото (не с противостоене) се използва вложената
първом духовна енергия, която да се преобразува в нещо, качествено ново, противоположно като
резултат. Цялата операция следва идеята носителят на Зло да бъде впримчен в
собствения си грях, а същинският победител се извисява в духовността като
творческа сила. Дали това не е предистория на диалектическото единство на противоречията, на
схващането за неделимостта на света и взаимната обусловеност на Добро и Зло, покой и действие, хармония и идея?
Размишлявайки тъй, стигаме до двете начала в човешката природа: - мъжкото – активно, агресивно, но и оплодяващо; и - женското – привидно пасивно, отстъпчиво, раждащо.
И по-нататък... Отсъствието на Зло би превърнало света ни в блато. Фактически
излиза, че Злото, в контекста на християнската философия, е първичен импулс за
всяка творческа мисия.
Взривяването на Българската държавност отвътре, като Зло, е отличен повод за
активизиране на духовните ни съпротивителни енергии в лоното на Българската нация.
Покрай хайдушкото разграбване на съграденото от цял народ "хубавите
хора" (начело с лукановци, татарчевци, жанвиденовци,
илияпавловци и прочие) постигнаха нещо немислимо доскоро: обеднелият и наплашен народ в нещастието започва да се втвърдява около духовните начала на
българщината. Мародерите – както търтеите при пчелните семейства, веднъж
извършили своето (ограбването, разсипията, разпиляването не само на държавата
България, но и на младине ни поколения), вероятно ще бъдат изтласкани, всмукани в набиращия постепенно мощ процес на държавно строителство и
духовно пречистване на нацията.
Два дена и две нощи бях в летаргия: Някой сякаш бе сложил похлупак
отгоре ми.
"А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави
дясната, та милостинята ти да бъде скришом". Извадена от контекста
(6, 3-4), фразата променя диаметрално смисъла си. Това е пример за една
от манипулациите на атеистичната пропаганда срещу мъдростта на
Библията. Библията е летопис на зараждащото се модерно съзнание, чието развитие не приключва с края на Евангелието и Деянията апостолови, а носи проекция за по-нататъшно
творчество. По логиката на Иисус, остави циреят докрай да набере, и той сам ще се
пукне; лошата идея сама ще се обори. (Има го това мнение и у Маркс; Маркс всъщност казва:
остави една идея да се осъществи докрай, и тя сама ще се опровергае. Но обобщавайки наедро, Маркс преобръща христовата теза, според която Доброто е по-силно.
За комунистическия философ, преписвал от Хегел, Добро и Зло са равностойни антагонисти.) Ами че комунистическата идея не се ли пукна от само себе си като нагноил докрай
цирей! 26.08.1997.
Днес е годишнина от смъртта на дядо ми Борис. В
моите представи той е копие на Йоан
Предтеча с грубата нежност и жизнената сила и величие да се противопоставя
на всичко и всички, за да съгради свой храм с правилата на нравствеността, където
Достойнство и Чест царуват. Този мой предтеча е един от събеседниците ми, когато съм в затруднение. Не съм
го запомнил когато и да е да пали свещи и да бие чело пред варакосаните икони; лъх на орна земя, не бумтежът на черковни камбани, а простичка песен на чучулига, мирис на пот и на конски тор, вкус на зрели ягоди и череши, ухание на пърлена свинска четина, лай
на ловни кучета и какво ли още не от зората на моя живот ми е наследство и
сила от този мой много скъп на сърцето ми труженик.
И почти библейския завет от него. Този неспокоен и гневен, и нежен работник
във всичките си грехове – а без съмнение е бил доста грешен! – е успял да
създаде и, отгледа, да възпита три плодоносни дъщери и син чрез труд, труд и
труд. При него богатството иде като достойнство, ала не като
пладнешки грабеж. Животът му ми внушава, че честно придобитото и съхранено
имане е основа за националното ни самочувствие.
Ако българинът днес е унижен пред чужденците, това е защото комунизмът като
идеология ни превърна в нация от аргати и ратаи. Първата грижа на другарите и
другарките подир "славния" Девети (ІХ.1944 г.) е да разпердушинят
интелигенцията, обвинявайки я в предателство, да унищожат стопанина,
обвинявайки го в егоизъм, в саможивост, нищо, че този стопанин е сбирал имот от
собствената си пот и потта на цялата си челяд. Родените след "победата" бяхме възпитавани да уважаваме държавата за
сметка на рода си и себе си, бедността си да приемаме за качество, самоотрицанието
да ни главозамайва. Ала може ли да има здрава държава, ако е строена от наемници,
бедняци и отродници?
Ето защо българите по селата масово крадяха от своето, т.нар.
общонародна и кооперативна собственост, в огромното си
мнозинство работеха калпаво и тъй, с изтръгнати насила корени, надпреварваха се да търчат към
"социалистическите обекти на републиката" и се пилееха по градовете. Гледам сега тези мои връстници как стръвно пляскат белот надвечер, как притърчат
да поработват върху върнатите им наследствени нивици на село, а и как завистливо
заничат към лъскавеещите придобивки на Западния свят. Те, пък и аз в това число, са осъдени да си умрат с ратайско съзнание,
подигайки се на пръсти иззад дебелите крепостни зидове на благоденстваща Европа.
Да потрошиш сто-сто и петдесет хиляди лева* в някое луксозно място, създадено
за заможни лентяи, да се лепнеш зад волана на мощен автомобил с цената на куп
лишения и заеми – това е като че ли днес тъпата ни мечта. Нещо болнаво, сбъркано виждам в тази мания да се покажем богати, когато не сме богати,
да се срамуваме от българския си нрав, да се киприм с
чужди, не български имена. И ми идва на ум писаното от Данко (Йордан Кръчмаров, 1948-1986) от добруджанското село
Гурково, скромен приятел и блестящ поет:
На масата – гръбнак от риба. Вода и хляб. И сол. Щурецът тихичко засвирва с цигулката под селския ми трон. Разчупвам хляба... Тихо шепна молитвата на моя род – за здраве, дъжд, за есен светла, за честен хляб. И за живот.
Като си поеме чист въздух сред Витошките
скали в компанията на командосите с черни маски, току виж... Животът е мил!
На влизане в съдебната зала Иванчева и Петрова носят 4
(четири) листа с откъси от дешифрирани записи на разговори. Част от разговорите
са между две лица с инициали Д. и В. Лицата говорят за проблемите, които
им създава Иванчева, за притеснения, че такива като Иванчева могат да се появят из
цяла София и даже на държавно ниво. Двете лица се чудят още как може "ББ и
ЦЦ" да допуснат всичко това да се случва.
РАЗСЕКРЕТЕНИЯТ
РАЗГОВОР
В: (Александър Ваклин): – Защо ББ и ЦЦ я търпят??? Защото накрая София ще се напълни с такива Иванчеви.
Д: (посредникът с подкупа Петко Дюлгеров): – Ши се появят, както си говорихме,
а това е изключително опасно!
В: (Александър Ваклин): – Ми да, ше се появят на държавно ниво, трябва да вземем
мерки!
При такива
факти как да не помисли човек, че...
1) ...друг инвеститор споделил с Ваклин, че Прокуратурата му предложила оферта
от 15 000 евро, за "да я няма" Иванчева.
2) Преписката на Ваклин е
бавена от арх. Румен Русев, който беше назначен от Столичния общински съвет
за временно изпълняващ длъжността кмет на района.
3) По законите на РБългария, Иванчева е невинна до доказване на противното.
4) Магистратите решават да отстранят Иванчева от длъжност, целта "политическото й унищожение". Иванчева: "Ние нямаме право да се
защитим, бяхме помолили за пресконференция". Политическата атака е
подкрепяна от Прокуратура и Съд.
5) Биляна Петрова първоначално помислила, че е отвлечена. "Не разбирам
какво съм направила, не знам за какво ме обвиняват прокурорите".
6) Абсолютно нагласено, според адвоката Марковски: "Ако има правосъдие,
ние сме китайци".
7) След два часа дебати Столичният общински съвет избира Румен Русев за изпълняващ длъжността Районен кмет на "Младост".
8) Какви са първите действия на въпросния Румен Русев след
назначаването му... На пресконференция става ясно, че преписката за строеж на "Ваклин груп" вече е придвижена. Името на собственика на фирмата Александър
Ваклин е поводът за ареста на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
Мечтая да съм тъй скромен, че сам да си изкопая гроба, да легна в ковчега и да произнеса кратко надгробно слово в моя чест, да запаля свещи в лапите на попа и гробарите, и като им помахам приветливо за сбогом, да хлопна капака над себе си. Притеснява ме само дали ще се намери кой приятел да хвърли десетина лопати тракийска пръст отгоре и да засее малко троскот в моя чест. Друго не ща.
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
Юли 1825 г.
Александър Пушкин (1799-1837)
10 НЕЩА ЗА ПУШКИН,
ДЕТО НЕ СА НИ КАЗАЛИ
Малцина са авторите в Руската
литературна класика по-известни от Александър Сергеевич Пушкин; както и да го
усукваме, той е "всичко руско". Ала има и малко известни на широката
публика факти за "слънцето на руската поезия", и не че са тайна,
просто не им обръщат внимание.
1. Александър Пушкин е едва 166
сантиметра на ръст. Но то не се набивало в очи, умеел да се представя като мъж,
неповлиян от Наполеоновия комплекс. Впрочем, както свидетелстват съвременниците
му, в общество бая внимавал да не застава до едри и по-високи от него жени.
2. За нас, свикнали с наложения образ на
хипстър** от XIX век с модни бакенбарди, е трудно да повярваме, но съвременниците
определено смятат Пушкин за външно непривлекателен; въпреки това обаче ползвал
се с успех сред жените, с харизма!
3. Гимназистът Саша Пушкин не се
отличава с влечение към науките. При това бил човеколюбив в лошия смисъл на
думата, а не се справял и с точните науки. Затова пък притежавал езикови
умения: в юношеството си говори вече на десетина езика, започнал да чете и пише
на френски едва ли не по-рано, отколкото на руски.
4. Великият поет бил Разбивач на женски
сърца и съвсем не се стеснява от това. В писмо до княгиня Вяземска признава, че
Натали Гончарова се явява неговата 130-а любов. Но това очевидно ще да е
приблизителна цифра, защото когато през 1829 г. съставя списък на жените, с
които преживял любовна авантюра, там са споменати 37 женски имена.
5. Деликатността съвсем не била силната
страна у Пушкин, за разлика от острия ум. Когато бил дете, в дома гостува
писателят Иван Дмитриев. Виждайки 10-годишния хлапак, господинът
възкликнал: "Ай, какой арабчик!" (Ай, какво арапче). "Да, зато
не рябчик!" (Обаче не съм
пъпчив), тутакси отвърнал Саша. Всички били смутени, защото възрастният
Дмитриев наистина бил с отчайващо пъпчива физиономия.
6. Пушкин от малък е налудничав, не го
свърта на едно място. С неуравновесения си характер, едва не ни лишава от гения
си: едва 4-годишен, изскочил на пътеката, където за малко да го връхлети
император Александър I с коня си. Като пораснал, Александър Сергеевич не губи
буйния си нрав.
7. Пушкин обожава дуела. По разни
сведения, има преживени от 27 до 33 дуела, и всеки път му провървявало, освен в
последния през живота му дуел.
8. Помним, разбира се, твърдението на
Пушкин "Може да си умен, и пак да мислиш за
цвета на ноктите си". Поддържа си
редовно маникюра, на кутрето оставя дълъг нокът; и да не се строши нокътят,
надява върху кутрето си златен напръстник.
9. Александър Пушкин бил пристрастен
картоиграч и заради тази своя страст вечно влачи дългове. След смъртта на
поета, Николай I се издължава на кредиторите му с пари от държавната хазна.
10. На всички е известен африканският произход на великия руски поет, но
малцина знаят, че във фактическата му родина го помнят и го четат. В столицата
на Етиопия Адис-Абеба има негов паметник на улица "Пушкин".
Наталия Николаевна Гончарова (1812-1863)***
Plovdiv, edited by 27 avg. 2019
–––
* Анна Петровна Керн (1800-1879). Вж. http://www.stihi-rus.ru/Pushkin/stihi/237.htm ** Независим по нрав, скандализиращ обществото с поведението си. *** Съпруга на А.С.Пушкин, бел.м., tisss.
Тя беше млада и ужасно красива,
облечена скромно, в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.
– Госпожо! –
обърна се
към дамата офицерът напет
и заговори
с глас на поcрeдcтвeн поет: –
Износих два чифта
ботуши,
докато ви намеря,
за да предам вам,
госпожо,
неприятната вест,
че ваш ученик строши прозореца днес
и за наше,
госпожо, огромно съжаление
се
оказа стъклото на нашето упрaвление
и
естествено
значи,
понеже,
защото,
обаче вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това обществено зло.
Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева
и кавалерът
й прихвана я и взе да я успокоява
колко e зле
да cи учител в тази наша
държава.
И ние –
девет хлапета – стоим отстрана,
ровим с
боси пети черната Родна земя,
и гузност
внезапна ce просмукa тогава у мен
като
семенце, пуснало корен в родния чернозем.
Eтo тази печална картина до днec ми остава
образ на
нeщатa в cвиднaта наша държава:
– кръчмaтa
с воня на препържена риба;
–
вечерта в Пловдив, печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;
– офицерът
c изтърканите cи подметки
и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited by 26 avg. 2019
____
* Илюстрации: 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу). Бел.м. tisss.
И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.
Наоколо – мълчание,
у мен – и теч, и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто Ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.
В скалите сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното. На дъното.
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.*
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 7 maj 2002 – edited by 26 avg. 2019
––
* Текста писах по повод уволнението ми от редакцията на
младежкия пловдивски вестник след критична статия от май 1981 г., когато дори
бивши колеги и уж приятели изчезнаха от хоризонта. По онова време (когато писах) усилено се
обсъждаше гибелта на руската подводница "Курск". Вж. https://debati.bg/potavaneto-na-kursk-fakti-za-nay-golyamata-tragedia-v-mirno-vreme/И друг съществен повод имам.
Удивлява ме как широко рекламирани автори си пишат стиховете, изсмукани от
пръсти, с претенция да ни кажат уж велики неща, докато по мое мнение,
поезията е нещо естествено както дишането, гласа или походката у човека, тя винаги има
конкретен адресат, но това в никакъв случай не са снобите. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)