СБОГУВАНЕ С ДЯДО

СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Безплодна, спечена земя,

копаят двама нискочели,

и над ковчега на умрелия*

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата

и се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род

и сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна –

навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен!**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited by 28 avg. 2019

___

* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 между селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да е край на живота ми. Съвпадението – че още като студент през 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села, се вмъкна в редакцията на студентския вестник "Софийски университет" да ми предскаже инцидент навръх тридесетия ми рожден ден.  

    Праправнук съм на показно заклания от османлиите Ангел Керемидов през май 1876 г. насред мегдана в някогашно Калугерово за назидание, и внук на Борис Ангелов - Дявола. Горе: Снимка на Борис Дявола от есента на 1943 г. Ангел под № 19 и Георги под № 14 (брат му) Керемидови са сред имената на четници в Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в самия център на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик. 

  Бел.м., tisss.