вторник, 27 август 2019 г.

УЧАСТТА ДА СИ ЖЕНА НА ГЕНИАЛЕН ПОЕТ

Свързано изображение
УЧАСТТА ДА СИ ЖЕНА 
НА ГЕНИАЛЕН ПОЕТ

На Анна К*

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

Юли 1825 г.
Александър Пушкин (1799-1837)
10 НЕЩА ЗА ПУШКИН, 
ДЕТО НЕ СА НИ КАЗАЛИ
   
  Малцина са авторите в Руската литературна класика по-известни от Александър Сергеевич Пушкин; както и да го усукваме, той е "всичко руско". Ала има и малко известни на широката публика факти за "слънцето на руската поезия", и не че са тайна, просто не им обръщат внимание. 
1. Александър Пушкин е едва 166 сантиметра на ръст. Но то не се набивало в очи, умеел да се представя като мъж, неповлиян от Наполеоновия комплекс. Впрочем, както свидетелстват съвременниците му, в общество бая внимавал да не застава до едри и по-високи от него жени.

2. За нас, свикнали с наложения образ на хипстър** от XIX век с модни бакенбарди, е трудно да повярваме, но съвременниците определено смятат Пушкин за външно непривлекателен; въпреки това обаче ползвал се с успех сред жените, с харизма!

3. Гимназистът Саша Пушкин не се отличава с влечение към науките. При това бил човеколюбив в лошия смисъл на думата, а не се справял и с точните науки. Затова пък притежавал езикови умения: в юношеството си говори вече на десетина езика, започнал да чете и пише на френски едва ли не по-рано, отколкото на руски.

4. Великият поет бил Разбивач на женски сърца и съвсем не се стеснява от това. В писмо до княгиня Вяземска признава, че Натали Гончарова се явява неговата 130-а любов. Но това очевидно ще да е приблизителна цифра, защото когато през 1829 г. съставя списък на жените, с които преживял любовна авантюра, там са споменати 37 женски имена.

5. Деликатността съвсем не била силната страна у Пушкин, за разлика от острия ум. Когато бил дете, в дома гостува писателят Иван Дмитриев. Виждайки 10-годишния хлапак, господинът възкликнал: "Ай, какой арабчик!" (Ай, какво арапче). "Да, зато не рябчик!" (Обаче не съм пъпчив), тутакси отвърнал Саша. Всички били смутени, защото възрастният Дмитриев наистина бил с отчайващо пъпчива физиономия.

6. Пушкин от малък е налудничав, не го свърта на едно място. С неуравновесения си характер, едва не ни лишава от гения си: едва 4-годишен, изскочил на пътеката, където за малко да го връхлети император Александър I с коня си. Като пораснал, Александър Сергеевич не губи буйния си нрав.

7. Пушкин обожава дуела. По разни сведения, има преживени от 27 до 33 дуела, и всеки път му провървявало, освен в последния през живота му дуел.

8. Помним, разбира се, твърдението на Пушкин "Може да си умен, и пак да мислиш за цвета на ноктите си". Поддържа си редовно маникюра, на кутрето оставя дълъг нокът; и да не се строши нокътят, надява върху кутрето си златен напръстник.

9. Александър Пушкин бил пристрастен картоиграч и заради тази своя страст вечно влачи дългове. След смъртта на поета, Николай I се издължава на кредиторите му с пари от държавната хазна.

10. На всички е известен африканският произход на великия руски поет, но малцина знаят, че във фактическата му родина го помнят и го четат. В столицата на Етиопия Адис-Абеба има негов паметник на улица "Пушкин".
Наталия Николаевна Гончарова (1812-1863)***

Plovdiv, edited by 27 avg. 2019
–––
Анна Петровна Керн (1800-1879). Вж. http://www.stihi-rus.ru/Pushkin/stihi/237.htm
** Независим по нрав, скандализиращ обществото с поведението си. 
*** Съпруга на А.С.Пушкин, бел.м., tisss

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...