ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мен – и теч, и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто Ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното. На дъното.
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 maj 2002 – edited by 26 avg. 2019

––

* Текста писах по повод уволнението ми от редакцията на младежкия пловдивски вестник след критична статия от май 1981 г., когато дори бивши колеги и уж приятели изчезнаха от хоризонта. По онова време (когато писах) усилено се обсъждаше гибелта на руската подводница "Курск". Вж. https://debati.bg/potavaneto-na-kursk-fakti-za-nay-golyamata-tragedia-v-mirno-vreme/ И друг съществен повод имам. Удивлява ме как широко рекламирани автори си пишат стиховете, изсмукани от пръсти, с претенция да ни кажат уж велики неща, докато по мое мнение, поезията е нещо естествено както дишането, гласа или походката у човека, тя винаги има конкретен адресат, но това в никакъв случай не са снобите. Бел.м., tisss.