ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!

  Всичко тук напоследък ми говори: Не, това не е твоето отечество, земя на твоите предци, които те гледат изпод гробищния троскот с празните си кухи орбити на своите черепи. Не, от тридесет години това е територия на Цар Киро и Ахмед Доган, на футболиста с филията мас от село Банкя, на самозвания философ-психолог от село Долна Баня, на сладкогласния травестит от Костинброд, на певачките със силиконовите цици и на техния лорд от циганското гето в Пазарджик, на онези два скункса, които приканват мъжете да си заплождат жените и любовниците, за да се раждат българчета.

  Не, това отдавна вече не е Земята на Ботев и Левски, а територия на Османското присъствие и на турските телевизионни сериали, територия за безплатните военни бази на Щатите, територия за всякакви варварства и кощунствено отродничество, възкачило се във властта. И ако все още желаеш да видиш бял свят, бягай оттук, сине майчин, бягай накъдето ти видят очите, само по-далече от тази Обетована земя на Посредствеността и ад за душата на нормалния българин, където всеки домъкнал се на власт навлек е в правото си да те напътства кое за теб е добро, кое зло, а местният деребей определя цената на житото и на живота ти.

  Когато ражда, българката плаща; и когато детенцето й умре, българката пак плаща – този път на здравните власти 14 хиляди лева за положения труд и консумативи за лечението на умъртвеното й хлапенце. Отечество любезно, как хубаво си ти!

 Пловдив – столица на културата, Европа 2019

  Plovdiv, edited by 10 uli 2019

ТИ, ДЪЖД…

ТИ, ДЪЖД…

Ти, дъжд,

който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал"*,
над гробището с мъртвите поети,
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цени
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, 

тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, apr. 1985 – edited by 9 uli 2019

–––

* По странно съвпадение сякаш и извън всякаква логика, огромният суперлуксозен хотелски комплекс, за който тук – в моя роден бедняшки Пловдив, се говори, че е лична собственост на сегашния кмет на града тройкаджия от някогашното местно двегодишно професионално училище за изоставащи инж. (?) Иван Тотев, носи името, което съм дал на призрачния дъждовен хотел "Империал" в настоящия текст, писан през пролетта на далечната 1985 г. Между другото, общинското гробище е също тъй близо до хотела, на някакви си триста метра, от другата страна на булевард "Цариградско шосе". И както никога досега не съм напускал Пловдив, така всичко тук е отглас на местоположението на града между Родопите и Стара Планина, както и на типичните за най-древния град на континента атмосфера, лъх и аромати, с четирите му цигански гета и еврейската махала край Четвъртък-пазара, която познавам от най-ранното си детство. Сб. "Кардиф", изд.1997 г. Бел.м., tisss.

ЗА РЕЛИГИЯТА

ЗА РЕЛИГИЯТА

  Яко Набожен: – Може би ще попиташ: "Ами кой е сътворил Бог?" Веднъж и аз Го попитах същото. Казах Му, Господи, Теб как така Те има, а пък не Си бил създаван? Неговият отговор беше: "Аз Съм извън времето", демек, извън времето йок начало, йок край! Бъди жив и здрав!
 
  tisss: – Феноменално! И какво още да Ви кажа?... А понякога, когато питаме Бог и в отговор чуваме гръмотевичен тенекиен бас с авторитетни размисли точно в часа за новинарската обедна емисия, това най-вероятно е радиото на съседа зад панела.

ЧЕТВЪРТИЯТ ЗАКОН

  Четвъртият му закон на Нютон: Лицемерието е като въздуха, слънцето и водата за всяко живо същество, което се бие в гърди по площадите и държи винаги то да е по първите места в храмовете. Не вярвам, ама хич не хващам вяра на такива като Вас, уважаема Хард рок фен! Така яростно ни демонстрирате своята непогрешимост, че се питам какво общо има християнството с праведница като Вас, обладан от злоба човек с изключително високо мнение лично за себе си и отнасяща се към своя Бог, все едно Му е ревнива любовница.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

На тази, дето ми постла легло 
и утеши ме в тежък час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой! – 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
направи да съм рицар аз...

Превземал нейните гърди, корем, 
замрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен 
и по-щастлив не съм бил аз... 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, до гроб на глас 
във вечна вярност й се клех 
и все пак с други лягах аз. 

О, колко лъгах я! О, как щурях 
без миг покой и в зной, и в мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към други жалост оттогаз
не съм изпитвал, съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам да кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали до зори,
ала виновен ли съм аз,
че образът й в мен гори!

Обречена на друг била,
проклинам си днес участта,
но друга не пробуди в мен
мъжа за подвизи роден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

–––

* По любовна балада на Робърт Бърнс. Бел.м., tisss.

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята с цвят ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди на Фамагуста,

по острови Полинезийски,

по смуглата Бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно

от силната ти гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж.

И аз, наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами

и падам от любов сразен пред Троя. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited by 7 uli 2019

ОТ МАНСАРДАТА

ОТ МАНСАРДАТА

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен,
млад мъж във плен на всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О Боже мой, какви пресветли дни
на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка шуми
а аз сред книги, стихове печални...

И в мензата – пак риба, стар фасул,
че даже и десерт ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът си издул,
жените ти изглеждат тъй красиви!

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса
внезапно сред настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън я следвам гола цяла нощ,
увит до веждите във одеало;
о Господи, животът не е лош! –
свирукам пред строшено огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сутринта се лъсна,
Животът не е лош, пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, глупав, беден, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен –
щастливец с жълто около устата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edted by 7 uli 2019

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети,
мъжкари трима мислехме се за
аристократи, даже за поети.

Търчахме й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик
 и беден паж на нежната Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизахме и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика в студентската квартира.

...Наляхме вино, както му е ред,
бонбони шоколадови в кутия,
и всеки в позата на млад поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, пръв от скучни дни,
залезе слънцето едва към седем,
момата тъй успяхме да пленим,
че позволи ни жадно да я гледаме,

да й нашепваме един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки почитател, що ме слуша,
ще кажа, че накрай ни позволи
да я изкъпем тримата под душа.

Тъй гола върху вехтичък диван
с целувки и милувки безразборно
ний любихме я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Отдето мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited by 6 uli 2019