НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

На тази, дето ми постла легло 
и утеши ме в тежък час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой! – 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
направи да съм рицар аз...

Превземал нейните гърди, корем, 
замрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен 
и по-щастлив не съм бил аз... 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, до гроб на глас 
във вечна вярност й се клех 
и все пак с други лягах аз. 

О, колко лъгах я! О, как щурях 
без миг покой и в зной, и в мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към други жалост оттогаз
не съм изпитвал, съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам да кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали до зори,
ала виновен ли съм аз,
че образът й в мен гори!

Обречена на друг била,
проклинам си днес участта,
но друга не пробуди в мен
мъжа за подвизи роден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

–––

* По любовна балада на Робърт Бърнс. Бел.м., tisss.