ОТ МАНСАРДАТА

ОТ МАНСАРДАТА

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен,
млад мъж във плен на всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О Боже мой, какви пресветли дни
на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка шуми
а аз сред книги, стихове печални...

И в мензата – пак риба, стар фасул,
че даже и десерт ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът си издул,
жените ти изглеждат тъй красиви!

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса
внезапно сред настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън я следвам гола цяла нощ,
увит до веждите във одеало;
о Господи, животът не е лош! –
свирукам пред строшено огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сутринта се лъсна,
Животът не е лош, пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, глупав, беден, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен –
щастливец с жълто около устата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edted by 7 uli 2019