ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

Четиво за ентусиазирания наивник

  Константин Мишев: 

  – Все повече се чувствам като идиот (кретен, нещастник), че някога избягах от този режим! Ами не съм ги разбирал нещата. Пълен тъпак съм бил. Добре, че Явор Дачков ги пуска тези интервюта, за да се опомня. Същите работи ги пише и Иван Бакалов (не го тагвам, че се сърди). Искра Баева, Пантев, Мантев и цялото войнство. Това е признание, че съм идиот, а не историческа студия.

  "Това предложение – да се говори само лошо за една епоха – за него аз не съм сигурен, че е продиктувано единствено от анти-комунистически съображения. Това е просто една тенденция, да се говори лошо за субекта на историческото случване у нас. Но кой е субектът на историческото случване, ако става въпрос за Българска история? Защо да не кажем – както хората и казват, и приемат интуитивно – че това е Българският народ? Тогава защо да се говори непрекъснато зле? Искам да кажа, че една такава история, в която за Българския народ винаги се говори зле – по различни поводи, в различни ситуации, просто с подмятания, може би не системно, но непрекъснато – тази История най-напред е безсмислена. Защото няма сериозен разказ, чийто главен герой да бъде само лош, или само неудачник. Освен ако това не е един комичен разказ. Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина – трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва". Интервю на Явор Дачков с доц. д-р Николай Гочев, излъчено по БСТВ.*

  Re. Константин Мишев: 

  "Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина, трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва".* MY COMMENT:

  – В цитирания пасаж първото изречение се отнася уж за Българската нация, а внушението е, че се отнася до Българската комунистическа партия. За разлика от Вас, К.М., смятам, че едномилионната маса от членове на БКП не бяха само наглеци и тарикати, кариеристи и предатели на българщината. По същия начин и 45-те години соц не бяха само убийства и подлост. Еднозначната оценка, обобщенията на едро са белег на незрелост или обслужват нечий чужд – не национален, интерес. Прекаленият светец (натегач пред новия Биг Брадър) и Богу не е драг. Поздрави от Пловдив! 

  Първи след Десети ноември 1989 г. се осефериха (възползваха се от ситуацията) доносниците и офицерите на Държавна сигурност, докато огромната маса т.нар. редови партайгеносета гледаха ентусиазирания народ по площадите и улиците на големите градове ошашавени. Бръкнете в биографията на повечето от сегашните ни първи демократи, ако желаете да научите как за един ден някогашен доносник става пръв демократ и ярък борец за европейски и всякакви нови духовни стойности!

  P.S.: Нещо подобно и преди се е случвало вече у нас. Да чуем Иван Вазов:

  "...От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот..." (от статията "Чистият път", май 1895 г.), вж. https://www.slovo.bg/showwork.php3…

  Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 5 uli 2019

–––

* Вж. http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/nikolaj-gochev-govoreneto-protiv-rodinata-e-opasno-za-choveshkoto-zdrave?fbclid=IwAR0S37K2ZFofZpIL3llQXjcWvDh81nC_SlOS0VccflIockEvpaXAIGNisz8 . Бел.м., tisss.

НЕПОЗНАТА

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок –
към тях ръката ще посегне,
за миг към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят – влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, 14 jan. 1981 – edited by 4 uli 2019

СЛАДКИ РЕКЛАМИ

– Леле, ще го смачкам, тоя ми съдра чорапогащника!

СЛАДКИ РЕКЛАМИ

1. Последният чорапогащник

  Тези дни аз – Конан Варварина, получавам настойчиви реклами от някаква фирма със следното съдържание: "Най-накрая чорапогащник, който не става на бримки, не се къса при най-малко задиране, освен това изглежда прекрасно и се облича лесно. Ако Ви е омръзнало чорапогащникът Ви да става на бримки и да се къса при най-малкото закачане, и искате да изглеждате стилно и да не се притеснявате, че ще се изложите в най-неподходящия момент, това може да спре, ще да го постигнете по следния начин, който не коства почти никакви усилия и е подходящ за всяка жена, която иска да изглежда стилно и да се чувства комфортно. Поздрави от екипа ни!"

2. Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран...

  "Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблем и не виждате изход, ако търсите промяна и по-добро качество на живот – обадете ни се!" 

  

  В същия този сайт специалистът по вашите проблеми – вече не от свое име, а от името на фиктивно лице, отправил следния сърцераздирателен зов: "Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и писател, който в момента е в тежко положение – загуби съдебното дело срещу уволнението си от работа в училището и съдът го осъди да плаща съдебни разноски в размер на голяма сума пари, а пък тя се увеличи още, защото го дадоха на частен съдебен изпълнител. Нека проявим своята човешка и гражданска съпричастност, като си купим по една негова книга (хартиено издание). Заглавията на книгите му ще намерите в неговия блог. Благодаря за отзивчивостта и човечността!"

  Следва втори любопитен призив... "Здравейте, читатели на блога. Пиша ви тази молба да помогнем на учителя по философия, който започва протест на площад "Джумая джамия". Нека който е свободен, да помогне на човека в неговия протест. Пояснявам, протестът ще бъде мирен и няма да се крещи."

– И като няма да се крещи, аз какво да правя там?

Plovdiv, edited by 2 uli 2019

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

  

  Адам е логичен, жестът му настоява: не бива, не ни е позволено! Ева обаче е интуитивна – посягането й към плода казва: не бива, но аз силно желая това. Тези, според мен, са двете начала, чрез които вървим към Познанието, независимо от разните, често противоречиви, интерпретации каква дидактична уж цел преследва Библейският текст относно т.нар. грехопадение. Художниците по-вероятно е да са били наясно с алегоричния смисъл и на този епизод от Стария завет. Сексуалният подтекст едва ли е изобщо цел на изображението. Накъсо, познанието носи рискове и не е път, постлан с рози.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 uli 2019

ОТ МОЦАРТ

  На 10 години, вече е създал над 50 композиции – симфонии, концерти, сонати, религиозна музика. Едва на 12, твори първата си опера – "Мнимата простота", невероятна, уви, няма успех. Според бащата, причина е завистта у Глук. Ала и оркестрантите били подразнени от самоувереността у своенравния 12-годишен хлапак.

ОТ МОЦАРТ

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ –

ГЕНИЯТ, КОЙТО СЕ ПРЕСТРУВАШЕ НА ПРОСТОСМЪРТЕН...

  Всъщност, аз съм най-обикновен човек, но музиката ми не е.

  Не чувам последователно във въображението си отделните части – произведението си чувам във въображението си като нещо цялостно и завършено; и това ми доставя наслада.

  Не обръщам внимание на похвали и обвинения. Следвам си моите лични чувства.

  Да си красноречив е прекрасно, но и трябва да усещаш, кога следва да спреш.

  Защо да се подценявам! – Нахалният има повече шансове.

  И в най-драматичните ситуации изкуството винаги трябва да пленява, винаги да си остава музика.

  Насилствени или не, страстите не бива да стигат до отвращение. И при изкуството – и в ситуация на потрес, то не бива да е болезнено за ухото, а трябва да го милва и очарова и винаги да си остава музика.

  Ни високата интелигентност, ни въображението, нито двете заедно правят гения. Любов, любов, любов – това е геният.

  Музиката не е в нотите, а в тишината, притаена между тях.

  Работата за мен е най-голямото удоволствие и наслада.

  За да изтръгнеш аплодисментите им, трябва или да пишеш простовато – за да си по вкуса на всеки кочияш, или толкова неразбираемо, че да им се харесват нещата ти само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.

Волфганг А. Моцарт (1756-1791)*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

–––
* Вж. https://chetilishte.com/mozart/ Бел.м. и редактиране на превода: tisss,

ПЕНЛИВ ПОТОК

ПЕНЛИВ ПОТОК 

Пенлив поток в пустинята безводна,
храна в стомах, подут от глад,
мишле във ноктите на котка,
лоза над стръмен водопад,

око, напукано от струпеи,
коматче сухо черен хляб,
в хаванче анасонът счукан,
усмивка на индиец сляп,

звездичка в облака вечерен,
трева в четвъртък ветровит,
със стик за голф добре уцелен,
с откос от автомат убит,

хлапак, в игрите си отчаян,
аз – дъжд над цъфналата ръж –
от страст и лед по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2008 – edited by 1 uli 2019

СИНГЪЛ КУРОРТ

СИНГЪЛ КУРОРТ

До мен в зелената морава

лежиш и знойна, и такава,

каквато може би – съгласно

тук правилата, е опасно.

По правилника тук се диша

и аз по правилата пиша

за птички, облаци, тревички,

а не за навлеци и всички

омъжени, но загорели,

небарнати от три недели.

Изтича смяната ни вече

и питам се: Добри човече

за двайсет дни какво ти стори

да срещнеш своята Love story?

Живя по правилник, прилично,

и ще си тръгнеш най-логично

оттук сам, барабар с багажа

и гол в ръката... да не кажа

онази дума долна, мръсна,

та затова ще се прекъсна...

...за да се върна на въпроса

аз всъщност тук дошъл защо съм,

освен любим да се събудя

и уж внезапно да се влюбя,

съглеждайки те сочна, зряла

до мен, ни жива, ни умряла?

 Заспал ли съм, или не зная

къде ще му излезе краят,

ако ей тъй едва посегна

да те погаля, Ненагледна.

Уплашен като мишка в трици

пред някакви си чужди цици,

плът сочна, неприкосновена

до мен в моравата зелена

с набъбнали зърна, зовяща,

дали сигнали не ми праща?

Мъжът ти после да се чуди

нормални ли сме или луди,

наистина ли сме роднини,

ти млада, аз – мъж на години!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 30 uni 2019