ПРИРОДА НА ЛЮБОВТА

ПРИРОДА

НА ЛЮБОВТА

Ако си тръгна сега, когато се свечерява 
и хората се прибират уморени, всеки при своите, 
сега, казвам, ако изчезна внезапно от този свят, 
където така и не успях да те срещна 
и където усещането ми остава единствено, 
че съм те докоснал, докоснала си ме, 
минавайки като лъх от въздишка на коте...

Ако оттук-насетне в дните, които ти остават 
да изживееш в обкръжението на своите мили, 
на своите близки, и все пак, чувстваш, 
очите си обърнати към небесата вътре в теб... 

Ако сега, в този миг внезапно някой ти каже, 
че повече няма да ме видиш, 
няма да четеш по настроенията ми, 
няма да си представяш 
как се срещаме в многолюден град край морето, 
понеже безвъзвратно сме се разминали, 
пропуснали сме мига, а пясъчният часовник 
отронил последните си песъчинки на този свят... 

Мила моя, ненагледна, недокосната, нецелуната, 
ще узнаеш ли колко съм те обичал, 
именно защото не сме си принадлежали един на друг?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 maj 2011 – edited by 15 mar. 2019

ЩАСТИЕТО Е В ДРЕБНИ НАГЛЕД ПОДРОБНОСТИ

ЩАСТИЕТО Е В ДРЕБНИ НАГЛЕД ПОДРОБНОСТИ 

Прегръдка и за теб, о мое

тъй крехко сливово дръвче!

Дали забравих онзи зноен

сезон на влюбено момче?

До вчера – мраз и зимни хали,

днес кротко слънчицето грей

и жив усетих се, едва ли

тепърва мен ми се живей.

Зад тенекиени гаражи

и над зелената трева

открих посланието важно

на пролетната синева.

Гръб обърни на стари дразги,

кълни доброто, дава плод

и някак тъй, свенливо казва:

разкошен си все пак, живот!

Докато сме все още живи,

тук всичко има смисъл, че

възможно е да сме щастливи

с едно разцъфнало дръвче.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 15 mar. 2018 – edited by 15 mar. 2019

Из живота на професорите. Българският Омир

Из живота на професорите

Наша гордост – проф. Огнян Герджиков (1946)
БЪЛГАРСКИЯТ ОМИР

МЪКАТА НА ПРОФЕСОРА, СЛЕД КАТО ВНУЧЕТО СЕ ИЗАКА 
И ТОЙ СЪТВОРИ КЛАСИЧЕСКАТА ПОЕМА "ДУФАЛАК", 
А ПОСЛЕ РЕШИ ДА ОТИДЕ НА БАНЯ СЪС САУНА

...Oтивам на сауна и ми предлагат... една кърпа. Една?! Винаги си искам поне още една. Гледат ме учудени. Хавлия, ама само срещу допълнително заплащане. Ще ми трябва допълнително заплащане и за душа, който възнамерявам да си взема, преди да вляза в сауната. Една кърпа??? За кое по-напред? С тази кърпа влизаш в сауната. Потиш се. За това си и влязъл. Кърпата попива потта ти. Влизаш под душовете. Ще трябва да се подсушаваш с вече потната кърпа. Влизаш втори път. Втора порция пот. Кърпата подгизва... И всичко това се смята за нормално?!?

От многобройните ми посещения в български сауни ни един път не съм видял сауната да се проветрява. Поначало тя трябва да има прозорец навън (Бел.м., tisss: За прозорец навътре още не сме учили.) У нас почти няма такива сауни. В такъв случай през час-два вратата на сауната трябва да се отваря широко и да се вее с кърпа, така че сауната да се проветрява.(Имеет си хас да не се проветри и след веенето с кърпа, ужжжжас! – бел.м.)

  За ползващите сауна. Наред с тези, които сме наясно, има и такива, които не спазват и най-елементарните правила. Влизат с джапанки.(...) Още по-лошо е влизането без кърпи. Това вече е връх на простотията.(Кофти, развява му се зарзаватът! – бел.м., tisss.) Влиза нашенецът, пльосва телесата си на дървените пейки и започва обилно да се поти. Потта му се стича върху дървенията. Само дето не се плясва по косматите си гърди и да извика: "Булгар, булгар". И следващите лягаме в локвата от пот...

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 15 mar. 2019

––––

* Вж. https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7339108?fbclid=IwAR22uALvofZRdzLvhsZUTMQXSJ2uWvGmIhfIvBf-klPmGvpJHO0e2rzbheU

ТИХИЯ РОМОЛ

Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух...* 

ТИХИЯ РОМОЛ

Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Sofia, 14 dec. 1968 – edited by 14 mar. 2019

___

* От стихотворение на Гуидо Кавалканти, което си харесах в Голямата читалня в двора на Софийския университет. 18-годишният Данте Алигиери (1265-1321), заедно с Гуидо Кавалканти (1258-1300), Лапо Джани (?-1328), Чино да Пистоя (1270-1336) и Брунето Латини (1220-1294) поставя началото на стила, известен под името Dolce Stil Novo (сладък нов стил) в ренесансовата худ. литература. Бел.м., tisss.

КРАСИВА

КРАСИВА*

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драска: "Миличък, не знам
къде си, и сърцето ми се свило".

Подобно орна нива – черната дъска,
и думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка; и не мога

да чуя даже собствения глас,
но гърбом към света и теб усещам
че тук излишният съм само аз
и са безумни тези наши срещи.

Шестица или двойка? – притеснен,
дочувам, вън животът рий с копита
и някаква си Нели там зад мен
в урока ми червилото си вплита.

Какво се случи ли! И днес не знам,
но ти за мен остана най-красива,
годините изтриха куп неща,
ала любов, уви! – не се изтрива.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Balchik, jan. 1972 – edited by 14 mar. 2019

–––

* Когато си на двайсет и четири, а учениците ти – на шестнайсет, случват се и такива неща, за радост или за съжаление, когато учителят просто не бива да се влюбва. Бел.м., tisss. 

Как внукът на професора най-после се изака

Българска политическа класика

КАК ВНУКЪТ НА ПРОФЕСОРА НАЙ-ПОСЛЕ СЕ ИЗАКА

Проф. Огнян Герджиков (1946)

  Поетът-експремиер, уволнил журналиста Иван Гарелов след СМС на Б.Б. по джиесемчето. Воала, както казват французите. Според меродавната у нас Агенция ЕЖК (Една Жена Каза) производителят на хапчетата за запек Дуфалак решил да възнагради поета Герджиков, за да използва в прайм-тайма на националните ни тв-предавания поемката като послание към електората за очакваните с тъй мощен ентусиазъм следващи избори в чистата и свята наша република.

ДУФАЛАК

– Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.

Твойто крехко детско тяло

много е храна събрало,

във която, за беля,

има вредни вещества.

Без да мислиш, без да чакаш

трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.

Затова си има лек.

Той помага в студ и пек.

Този лек е ДУФАЛАК.

И е кат товарен влак.

Влиза вътре във корема,

всичко вредно пътьом взема,

във вагони го товари,

без да подминава гари.

И поема към дупето –

орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?

Хайде, моля, го глътни!

Но детето, на което

в крайна сметка е дупето,

ДУФАЛАКА не, не иска.

Ако го насилиш – писка.

– И да викаш, и да крякаш,

трябва ти да се изакаш!

Почваш пак да обясняваш.

Всичко мило, драго даваш

ДУФАЛАКА да го глътне.

Инак баба ще се гътне.

Всички сме се наредили,

поглед в ДУФАЛАКА впили.

Но детето не, та не,

ДУФАЛАКА то не ще.

Трябва тука нов подход.

Дядо вече е на ход.

Взема дядо важна поза.

Почва в рими, не във проза:

– Днес мъжете сме на мода.

с теб сме от една порода.

Ако искаш да си мъж,

ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него

пустото му мъжко его.

И с решителен замах,

докат мама каже "ах",

ДУФАЛАКА той налапа,

дето е със вкус на тапа.

Ето, чуйте, влака трака.

Значи действа ДУФАЛАКА.

Мама, тати, баба, кака,

всеки гледа как ще ака.

Възкачен на своя трон,

във устата с биберон,

вперил във тавана взор,

вижда Алекс страшен зор.

Но геройски той се справя.

Дълго чаканата гадост

предизвиква бурна радост. 

След прочита на поемката те са доволни и щастливи!

Plovdiv, edited by 14 mar. 2019