Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 14 март 2019 г.

КРАСИВА

КРАСИВА*

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драска: "Миличък, не знам
къде си, и сърцето ми се свило".

Подобно орна нива – черната дъска,
и думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка; и не мога

да чуя даже собствения глас,
но гърбом към света и теб усещам
че тук излишният съм само аз
и са безумни тези наши срещи.

Шестица или двойка? – притеснен,
дочувам, вън животът рий с копита
и някаква си Нели там зад мен
в урока ми червилото си вплита.

Какво се случи ли! И днес не знам,
но ти за мен остана най-красива,
годините изтриха куп неща,
ала любов, уви! – не се изтрива.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Balchik, jan. 1972 – edited by 14 mar. 2019
–––
* Когато си на двайсет и четири, а учениците ти – на шестнайсет, случват се и такива неща, за радост или за съжаление, когато учителят просто не бива да се влюбва. Бел.м., tisss

Няма коментари:

Публикуване на коментар