Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 14 март 2019 г.

ТИХИЯ РОМОЛ

Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух...* 
ТИХИЯ РОМОЛ

Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Sofia, 14 dec. 1968 – edited by 14 mar. 2019
___
* От стихотворение на Гуидо Кавалканти, което си харесах в Голямата читалня в двора на Софийския университет. 18-годишният Данте Алигиери (1265-1321), заедно с Гуидо Кавалканти (1258-1300), Лапо Джани (?-1328), Чино да Пистоя (1270-1336) и Брунето Латини (1220-1294) поставя началото на стила, известен под името Dolce Stil Novo (сладък нов стил) в ренесансовата худ. литература. Бел.м., tisss.


Няма коментари:

Публикуване на коментар