Documents – СЛОВЕСЕН АВТОПОРТРЕТ

СЛОВЕСЕН АВТОПОРТРЕТ

1. Най-хубавото на земята?
– Излъчването на хубава жена с красив ум.

2. Шедьовърът на природата?
– Мечтаещият страстно разум.

3. Най-печалното на света?
– Неспособността да се влюбиш.

4. Що е романтика?
– Което обичам само с очи.

5. Що е авантюра?
– Когато делата ни изпреварват естествения ход на нещата.

6. Авантюрист ли сте?
– Да.

7. Любимо занимание?
– Да целувам момичето си.

8. Какво е да си влюбен?
– Да имаш божествена светлинка.

9. Какво е да живееш без любов?
– Печал, досада, скука.

10. Какво е да се правиш на влюбен?
– Да поднасяш пихтия на умиращ от жажда.

11. Може ли приятелството да замени любовта?
– Където е била любовта, растат коприва и тръни.

12. Ревнив ли сте?
– Да.

13. И как се справяте?
– Ставам отстъпчив, галантен и прочие.

14. За какво си мечтаете?
– За моето момиче с разпилени от вятъра коси.

15. Кое цените най-много?
– Живота, какъвто ми е даден.

16. Как приемате неприятностите?
– Като преддверие към дни, когато ще съм щастлив.

17. А какво е за вас щастие?
– Да ме обичат заради недостатъците ми.

18. Най-сериозният ви недостатък?
– Неудовлетвореността.

19. Правите ли се на г-н Никой?
– Когато съм никой, мога да съм всеки.

20. Кое е най-отвратителното за вас?
– Да изгубя доверие; това не подлежи на амнистия.

21. Трите най-противни човешки слабости?
– Злост, предателство, възгордяване.

22. Какво е в състояние да ви разнежи?
– Моето момиче, когато не знае, че го гледам.

23. Какво е в състояние да ви предизвика?
– Възгорделият се, кога унижава беззащитен.

24. Коя птица съответства на нрава ви?
– Гарванът.

25. Защо?
– Между живота и смъртта е, ясен дори само с вида си.

26. Какво си пожелавате?
– Безсмъртие във всякакъв смисъл.

27. Не е ли прекалено?
– Прекалено, но за мен е вярно.

28. Най-покъртителното?
– Нищожество с претенции за величие.

29. Най-смешното, което натъжава?
– Типичният днес български политик, образ на суетен невежа.

30. Трите неща по-красноречиви от думите?
– Погледът, докосването, звездното небе над Пловдив.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 avg. 1976 – 12 maj 2018

Ars Poetica – ГУРГУЛИЦИ ДВЕ

 ГУРГУЛИЦИ ДВЕ

За чуждия късмет не съжалявам,
разбираш ли, тук чувствам се щастлив,
че за пари и власт не се продавах,
останах тук, но тук се чувствам жив.

Човекът просто мястото си пази,
и колкото и лъган да е той,
и колкото и тарикати разни
да го осмиват, да наддават вой,

на своя род щом верен си остава
по дух, по съвест и по нрав,
не виждам в рухналата ни държава
от този тих наивник по-корав.

България не може да загине,
докато има кой да я цени,
докато нас, наивните, ни има
по тези географски ширини.

Отлитат и долитат сладкопойни,
изискани пернати същества,
а ние си градим гнездо на корена –
не виждам нищо по-нормално от това. 

Пловдив – европейска културна столица 2018

Plovdiv, 4 fev. 2014 – edited 11 maj 2018

Ars Poetica – КРАЙ ОГЪНЯ

Девети май – Ден за равносметка накъде върви светът

КРАЙ ОГЪНЯ

На завет седнал край жарта,
премислям минали неща
за пеперудени поля
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял,
в мъглив ноември отлетял,
за декемврийския ветрец,
косите разпилял.

И мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден весел час,
когато дойде пролетта
и няма да я видя аз.
Безброй неща са ми до днес
невидени, далеч от мен –
та всяка пролет всеки лес
нали различно е зелен!

И мисля си покрай жарта
за всеки мой добър познат
и всеки, дето подир мен
ще вижда тоз объркан свят.
И уж седя зад своя праг,
но в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен глас.

Заслушан в лицемерни, зли

и хора с адски много власт,

мечтаещи за планини

богатства, грабени от нас,

усетил се внезапно сам,

ненужен никому тоз час,

открих в мен поривът голям

бедняк да си остана аз.

Но мила, ти да си до мен,

когато тръгвам си оттук

в незнаен някой бъдещ ден,

прераждайки се в някой друг,

към свят човешки устремен

далеч от суета и злост,

човек съвсем обикновен,

дошъл като случаен гост.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 noe. 2012 – edited 9 maj 2018

Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

   Аз я отведох на реката;
   бях сигурен, че е девойка,
   ала тя имала си мъж...*

   Из "Невярната съпруга" на Федерико Гарсиа Лорка

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката

като един уверен мъж,

звезди й свалях и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

Във рокля с тънки две презрамки,

такава, пъстра, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и се засмя.

Съвсем не съм я уговарял,

бе жежко слънцето над нас

и в августовската омара

събличах я, обзет от сласт.

Тя бъбреше ми във ухото

несвързано какво ли не

по гръб на пясъка, защото

бях паднал аз на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш

самият светъл Господ Бог,

във влажния крайречен пясък

затъна черният й кок,

че беше млада, неспокойна,

и буйна като летен дъжд.

Бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Осъмнах с нея край реката

и къпахме се голи там,

преди да продължа нататък

с петак по-беден, много сам.

Не пожелах да я пожаля,

но мисля си за нея днес,

че май не биваше нахален

да газя женската й чест.

Водите си лениво влачи

живота, в който ме прокле,

и още чувам я как плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 8 maj 2018 

___

_{* Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/} 

Ars Poetica – ДНЕС МИ Е ДЕН

ДНЕС МИ Е ДЕН

Днес ми е ден, когато много ми се ще

да си ми подръка и да те нацелувам.

Днес ми беше труден ден, но тази вечер

ми се ще да си ми подръка и да те целувам,

да си в рокля с хиляда и едно копченца

и едно по едно бавно да ги разкопчавам...

Тази вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите,

понеже дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.

Никой толкова уют в самотността не е съзирал

повече от мен, та мисля си, до днес... да, никой,

сраснал съм се с кожата си 
и от себе си навън не мърдам.

Тази нощ навярно пак ще те сънувам, 
ала всъщност 
ти не си ми нужна толкоз много;

нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом

с решителност, каквато само страстните момичета владеят.

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние

и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тези дни.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 fev. 2012 – edited 7 maj 2018

Ars Poetica – ПРОВАНСЪТ В ДЕТАЙЛИ

ПРОВАНСЪТ

В ДЕТАЙЛИ

Във три на улица "Васил Априлов",
сред Пловдив, покрай болницата стара
очаквам племенницата Емилия
и майка й, като експрес на глуха гара.

Защо се бавят, трябва ли да зная,
полекичка започвам да се дразня,
макар че както винаги накрая
тревогата ми ще да е напразна.

Забавиха се и сега скучая –
допушвам фаса, радиото пуснах
и някаква певица с глас отчаян
изпя за прегорелите си чувства.

От трите конски кестена насреща
как лист не трепваше сред маранята!
Бе август, не очаквах друго нещо
освен да спя, да спя и тъй нататък.

И тъй нататък, да не се събудя,
на метър-два под треволяка гъст,
изобщо – неспособен да се чудя
на нещо в този свят. Под килнат кръст.

Във три на улица "Васил Априлов"
пресече котка онзи тротоар,
след автобуса топче от хартия
влетя в колата... като Божи дар.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 sept.2007 – edited 7 maj 2018

Ars Poetica – ЛЯТОТО КРАЙ КИТЕН

ЛЯТОТО 
КРАЙ КИТЕН 

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в съня ми?
Нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя –
хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих го у мене си.
Това знаеш ли, татко мой?
Позволих ли си някога да го узнаеш?

Когато ме биеха по лицето с юмруци и думи,
криех се в бараката с кюмюра да изплача унижението,
но не ти се оплаках нито веднъж.

Когато станах голям, явявах се в твоя дом
само за да се похваля с успехи,
но премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален мъж в неговото възмъжаване.

Един-единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка
как умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на онази спортна площадка
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
току зад черквата "Свети Мина",
където бях кръстен чак в седмата си година.

Ех, как съжалявам, че ви поканих!
Видяхте ме как падам под ударите
на онзи мой противник – боксьора срещу мен.
И после у дома за този злополучен мач
дума не обели, нищо не ми рече.

И знаех, че не ти е било никак приятно
да видиш сина си как губи на ринга.
Но то си беше, разбира се, нещо в реда на нещата.
Защото вече бях преживял лятото край Китен,
когато за пръв път истински се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях:
за да си човек, по-важно е
да се научиш да губиш като българин –
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото онова лято край Китен
е първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили татко,
Дърводелецо неизвестен и мълчалив,
който си на Небето

и ме гледаш внимателно и хладно отгоре.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 apr. 2017 – edited 6 maj 2018