Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

   Аз я отведох на реката;
   бях сигурен, че е девойка,
   ала тя имала си мъж...*

   Из "Невярната съпруга" на Федерико Гарсиа Лорка

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката

като един уверен мъж,

звезди й свалях и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

Във рокля с тънки две презрамки,

такава, пъстра, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и се засмя.

Съвсем не съм я уговарял,

бе жежко слънцето над нас

и в августовската омара

събличах я, обзет от сласт.

Тя бъбреше ми във ухото

несвързано какво ли не

по гръб на пясъка, защото

бях паднал аз на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш

самият светъл Господ Бог,

във влажния крайречен пясък

затъна черният й кок,

че беше млада, неспокойна,

и буйна като летен дъжд.

Бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Осъмнах с нея край реката

и къпахме се голи там,

преди да продължа нататък

с петак по-беден, много сам.

Не пожелах да я пожаля,

но мисля си за нея днес,

че май не биваше нахален

да газя женската й чест.

Водите си лениво влачи

живота, в който ме прокле,

и още чувам я как плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 8 maj 2018 

___

_{* Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/}