Ars Poetica – КРАЙ ОГЪНЯ

Девети май – Ден за равносметка накъде върви светът

КРАЙ ОГЪНЯ

На завет седнал край жарта,
премислям минали неща
за пеперудени поля
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял,
в мъглив ноември отлетял,
за декемврийския ветрец,
косите разпилял.

И мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден весел час,
когато дойде пролетта
и няма да я видя аз.
Безброй неща са ми до днес
невидени, далеч от мен –
та всяка пролет всеки лес
нали различно е зелен!

И мисля си покрай жарта
за всеки мой добър познат
и всеки, дето подир мен
ще вижда тоз объркан свят.
И уж седя зад своя праг,
но в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих и дружелюбен глас.

Заслушан в лицемерни, зли

и хора с адски много власт,

мечтаещи за планини

богатства, грабени от нас,

усетил се внезапно сам,

ненужен никому тоз час,

открих в мен поривът голям

бедняк да си остана аз.

Но мила, ти да си до мен,

когато тръгвам си оттук

в незнаен някой бъдещ ден,

прераждайки се в някой друг,

към свят човешки устремен

далеч от суета и злост,

човек съвсем обикновен,

дошъл като случаен гост.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 noe. 2012 – edited 9 maj 2018