Ars Poetica – ЛЯТОТО КРАЙ КИТЕН

ЛЯТОТО 
КРАЙ КИТЕН 

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в съня ми?
Нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя –
хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих го у мене си.
Това знаеш ли, татко мой?
Позволих ли си някога да го узнаеш?

Когато ме биеха по лицето с юмруци и думи,
криех се в бараката с кюмюра да изплача унижението,
но не ти се оплаках нито веднъж.

Когато станах голям, явявах се в твоя дом
само за да се похваля с успехи,
но премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален мъж в неговото възмъжаване.

Един-единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка
как умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на онази спортна площадка
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
току зад черквата "Свети Мина",
където бях кръстен чак в седмата си година.

Ех, как съжалявам, че ви поканих!
Видяхте ме как падам под ударите
на онзи мой противник – боксьора срещу мен.
И после у дома за този злополучен мач
дума не обели, нищо не ми рече.

И знаех, че не ти е било никак приятно
да видиш сина си как губи на ринга.
Но то си беше, разбира се, нещо в реда на нещата.
Защото вече бях преживял лятото край Китен,
когато за пръв път истински се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях:
за да си човек, по-важно е
да се научиш да губиш като българин –
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото онова лято край Китен
е първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили татко,
Дърводелецо неизвестен и мълчалив,
който си на Небето

и ме гледаш внимателно и хладно отгоре.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 apr. 2017 – edited 6 maj 2018