Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...

Детството си и моята Първa любов видях.

Тя беше млада и ужасно красива,
облечена скромно в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

– Госпожо! –

обърна се към дамата офицерът напет

и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –

Износих два чифта ботуши, 

докато ви намеря,
за да предам
вам, 

госпожо,
неприятната вест,
че ваш ученик строши прозореца днес

и за наше, госпожо, огромно съжаление

 се оказа стъклото на нашето упрaвление

и естествено

значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева

и кавалерът й прихвана я, взе да я успокоява

колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапенца – стоим отстрана,

ровим с боси пети черната Родна земя,

и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен

като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава

образ на нeщатa в cвиднaта наша държава:

– кръчмaтa с воня на препържена риба;

– вечерта в Пловдив печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;

– офицерът c изтърканите cи подметки

и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited 26 avg. 2017

____

* Илюстрации: Аз в забавачката, 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу).

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивката на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 fev. 2008 – edited by 25 avg. 2019

Ars Poetica – ТРЪГВАМ ЗА КАРДИФ

ТРЪГВАМ ЗА КАРДИФ*

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –
с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни 
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола.
Над веждите си 
ниско
периферията на хоризонта 
ще опъна.
Усмихвайки се, 
сбогом ще си взема
със мостовете, 
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя...
Макар че няма,
няма никъде да ходя.
И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е 
да бъде вечер
като тази...

О, нека не узная никога Кардиф! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 24 avg. 1977 – edited 24 avg. 2017

____

* Ключов текст от сб. "Кардиф" (1998).

Sapientiae – ПАЗИ ЖЕНА СИ, ТЯ НЕ Е САМО ТВОЯ!

ПАЗИ ЖЕНА СИ, ТЯ НЕ Е САМО ТВОЯ!

    * * *

    Някои кървави бунтове и въстания в семейството възникват от бримка на чорапогащник.

    * * *

    Вдигайки кръвното на любимия мъж, благоверната всъщност го тонизира.

    * * *

    На женения му е забранено да охка и пъшка; това е привилегия на жена му.

    * * *

    Всеки съпруг своевременно научава, че е стойност именно понеже жена му е най-милото, най-умничко, най-красиво и чаровно същество в Галактиката.

    * * *

    Той е длъжен да й доказва все нещо си, докато Тя просто си е... Слънчице!

    * * *

    Като отредил жената да ражда, Бог пробвал да обуздае женската стихия.

    * * *

    De nihilo nihil (От нищо нищо не произлиза), твърдели древните мъдреци. Жената от нищо може да направи кавга и други полезни за света работи.

    * * *

    Жената е недовършеният шедьовър на Природата. Някой галантно-нехаен Микеланджело обикновено я довършва.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Лето хилядо деветстотин осемдесет и някое си – edited 24 avg. 2017

Ars Poetica – СРУТИ СЕ КЪЩАТА

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка пак лежеше,

търкаляше се в старото легло

с очи като узрели две черешки,

като врабец с пречупено крило.

Защо, Иване, тъй я изостави

и хукна подир чуждите моми?

Едва ли ще откриеш ти такава

по географските ни ширини.

Облизват се тук не един и двама

мъжкари, пощръклели за любов;

не знам защо, но виждам тази драма

ще продължи с любов към някой нов,

ще хвърли той непраната си риза,

патъците си, шапката от лен...

И вече виждам как разгонен влиза

в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща

в килера посред мръсното пране

и цялата занемарена къща

се срути от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ 1996 – edited 23 avg. 2017

Ars Poetica – СВЕНЛИВАТА РЕНИ

СВЕНЛИВАТА РЕНИ

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът строг,
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува? Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям.

Мае се горката Рени; ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 1 uni 2000 – edited 22 avg. 2017

Ars Poetica – И ТУК И ТАМ ОТ АВГУСТ ДО АПРИЛ

       Ако почакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще дочакаш да съзреш как труповете на враговете ти славно се носят по течението покрай теб.

    Сун Дзъ, ок V в. пр. Хр. , китайски мъдрец

И ТУК И ТАМ ОТ АВГУСТ ДО АПРИЛ

И тук, и там от август до април 
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз все тук съм бил,
най-много, сам поседнал край реката.

Мадрид, Париж, Рим, Лондон, Тел Авив
когато са ти лягали в нозете,
мен всичко ми вървеше на афиф
и някой все ми режеше крилете.

На снимките си готин, същи франт,
изискан пич, обиколил Земята,
докато аз край всеки ресторант
преглъщал съм си слюнките в устата.

Облечен в дрешки и патъци шик,
ти – винаги с най-яката заплата,
докато мен отпращат ме с ритник
и левчета пестя си от храната.

За тебе са отворени навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, виждам, за мнозина си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо,
че вечно гонят ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинака край града,
прехвърлям хубостите на живота:
къде ли съгрешил съм за беда,
че пада ми се все да съм в хомота?

Ти – готин мъж и пич с изискан лукс,
на бял кон принц, бленуван от жените;
в костюмче старичко аз тук – напук,
за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил...
Трупът ти, виждам, плува по реката.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited 21 avg. 2017